Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доверието в журналистиката е приравнено към това в политиката

Илия Вълков, журналист и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и УНСС, член на Асоциацията на българските журналисти коментира доклада на американския Държавен департамент за доверието в медиите и ролята на журналистиката днес в България.

Тези констатации нито са първите, нито ще бъдат последните. През годините ние като че ли претръпнахме и вече не ни прави това впечатление. Поне преди имахме някакъв свян за оценка, която дават други държави или центрове на влияние, съобразявахме се с едни оценки от страна на Брюксел, но вече като че ли  всичко си тече. Тези проблеми, може би трябва да се каже, че не са характерни единствено и само за България, а като цяло медийната свобода и проблемите на демократичните общества са глобални и ние не сме някакво специално изключение, заради което трябва да се кахърим и да казваме, ето, пак попаднахме в някаква черна статистика.

Но докладът така или иначе наистина констатира проблеми, които от години си виреят в България – и концентрацията на медийната собственост, и недостатъчност, и това, че държавата се превърна в огромен рекламодател заради европейските фондове, и заради това, че медии се използват като щит и бухалка за техните издатели, медийните войни, които се водят заради скрити бизнес интереси. Всичко това е маркирано, а на места е дори по-задълбочено разгледано в доклада, но подобни доклади по една или друга линия не дават решение на проблемите.

Дори и този доклад на Държавния департамент не казва, че в България няма свобода на словото. Имаме свобода на словото, но имаме проблеми с медийния шлейф, с атмосферата. Вие си спомняте, един народен представител, който е един от големите собственици на медии в България предложи законопроект уж за прозрачното финансиране на медиите, и уж за прозрачното финансиране на медиите. Той на практика по този начин се опита да удари свой колега. Но всъщност проблемът с финансирането, не е дали една или друга медия получава пари от неправителствения сектор или фондации, а това, че има много скрити зависимости на медийния пазар. При положение, че медийния пазар в България е толкова малък има медии, които работят на загуба, но в същото време демонстрират огромна активност в публичния и обществения живот на хората и става въпрос дори за големи печатни издания, които са с неясно финансиране, теглят огромни заеми от банки, рекламодателите са свързани с издателя и това създава едни скрити зависимости и на практика какво да очакваме, че е толкова ниско доверието в медиите. Тази инициатива на този законопроект след това прерасна и се видя, че Министерският съвет направи една работна група, която също се зае да разглежда медийния пазар, финансирането и скритите зависимости. Преди месец, ако не се лъжа, Комисията за защита  от конкуренцията беше сигнализирана от финансовия министър и министъра на икономиката, защото явно подобни външни доклади правят впечатление и тук трябва да се демонстрира някаква активност и дейност.

Асоциацията на европейските журналисти на няколко пъти бяхме едни от организаторите на среща с представители на изпълнителната власт, умолявахме поне на медии, които ги раздават и ги смятат, че имат висок рейтинг, защото тези пари не се дават просто ей така, има изискване от страна на Брюксел и на Европейската комисия, как да се определя, кой да има европейско финансиране. Ние поне настоявахме тези медии да спазват професионалните стандарти на Етичния кодекс от 2004 г., който тогава беше приет от всички медии на българския медиен пазар, но в последствие  заради крамолите сред издателите, издателският съюз се разцепи.

Между другото много участници в публичния живот смятат, че издателите и българите са глупави и наивни, но вече се виждат ефектите на тези действия, защото хората са обезверени в това, което става в публичния дневен ред, нямат никакво доверие в медиите, доверието в журналистиката е приравнено към доверието в политиката. Ние журналистите сами сме си виновни  затова, че толкова много обезверихме хората. Вече няма мотив и стимули  от страна на нашите читатели, слушатели и зрители да участват в правенето на журналистика, защото журналистиката е и създаване на общности и хората спряха вече да дават пари за истинска и качествена информация, която да е полезна за тях самите. 

Интервюто с журналиста Илия Вълков е в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54