България не може да играе основна геополитическа роля в отношенията с Русия, но може да помогне за размразяване на отношенията между Русия и Запада, коментира политологът проф. Антони Тодоров работното посещение на българския президент Радев и срещите му с руския премиер и президент.
Русия ни преследва и ние се връщаме към темата, дори и когато не е гореща, каза проф. Тодоров и отбеляза, че това посещение на българския президент в Русия е първото от много години, планирано е отдавна, и е свързано с 24 май.
Наистина ли президентът Румен Радев ще е в състояние да направи онова, което заяви, а именно да послужи като актьор в размразяването на отношенията между Русия и Запада. България е част от този Запад, част от ЕС, членка на НАТО, така че каквото и да се случи между България и Русия то несъмнено ще се отрази върху отношенията между Русия и Запада. България няма как да играе чак толкова самостоятелна роля в международните отношения пред нейния геополитически статус, не бива да очакваме твърде много, ние не можем да играем основна геополитическа роля.
Отношенията с Русия са на много ниско равнище не само от гледна точка на българо-руските отношения, а и от гледна точка на ЕС и НАТО. България едва ли ще може да повлияе върху причините за това. България може да повлияе единствено с малко по-прагматичен подход. В политиката, разбира се, има и чувства, ангажират се и ценности. Една политика, която е основана единствено на собствените ценности не винаги има положителен ефект. Затова външната политика е добре да бъде прагматична и в това отношение мисля, че Радев успява някак си да обясни своята позиция, казвайки, че се нуждаем от прагматични отношения с Русия.
Има няколко елемента в тези затруднения между Русия и България - Русия и ЕС, които няма как да не бъдат споменати в разговорите. Става въпрос примерно за отношенията с Украйна или около Украйна, за продължаващото, но макар и доста затихнало говорене по случай Скрипал или общо за това, което в западните страни наричат намеса на Русия в демократичните процеси. Има за какво да се говори, но най-вече има за какво да се говори на тема как Русия може да се впише в един международен ред, който е изпълним за България – международен ред на сътрудничество, на спазване на международните правни норми, на налагане на мир в Близкия Изток и в Сирия. Както и газовият Северен поток 2, от който ще спечили Германия и Иранската ядрена сделка.
Ние можем да претендираме, че имаме по-особена позиция и съответно да изискваме не само помощ, но и солидарност по определени теми – бежанците, отношенията в Черно море, отношенията с Турция – много неща, които България може да постави на масата. Жалко е, че при това посещение на високо равнище няма да има представител на правителството, но нещата не бива и толкова да се сместват. Президентът у нас е неутрална власт. Може би тук ще може да се говори консенсусно с руската страна.
В такава среща на високо равнище, се очаква да се коменира въпросът има ли преориентация в геополитиката на България. А и президентът Радев заяви преди визитата си, че иска да размрази ледената епохоа в българо-руските отношения, която е заварил. Той уточни, че не може да има очаквания да се възстановяват някогашните икономическите връзки и пазари, но България е сега е в голяма газова зависимост от Русия, а и може да се говори за други елементи на сътрудничество.
Много се говори за възстановяване на така да се каже на икономическите връзки между двете страни. Говори се за достъпа на българските стоки до руските пазари. След толкова много време аз мисля, че един такъв достъп да се възвърне както от едно време е абсолютно невъзможно. Може да се разшири в много отношения търговията взаимноизгодната, но България продължава все още да бъде силно зависима от вноса на газ от Русия, така че отношенията с Русия за България ще бъдат важни. Има и други елементи на сътрудничеството, които могат да се отворят - например новоподновения проект Белене ....
Проф. Тодоров каза още, че според него, Русия не трябва да бъде изцяло изолирана, защото ако това стане, това ще навреди на България.
Цялото интервю с проф. Антони Тодоров е в звуковия файл.
На достъпността и качеството на произвежданата в страната хранителна продукция бе посветена днес дискусия в столицата. Организаторът на дискусията Андрей Велчев от Сдружението за достъпна и качествена храна заяви в програма "Ден след ден" на Радио Пловдив, че резултатът от бойкота на големите търговски вериги е постигнат и гласът на българите е..
В навечерието на третата годишнина от руската инвазия в Украйна експертът по национална сигурност Йордан Божилов коментира възможния завършек на конфликта след обявената от САЩ позиция по него. Той коментира и евентуалното споразумение между САЩ и Русия. Според него това, на което залага администрацията на САЩ е постигането на някакви цели, които..
Владимир Иванов - председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища, коментира в програма "Точно днес" бойкота срещу високите цени на хранителните стоки и доколко подобен ход може да повлияе на пазара както и предложените от правителството мерки за решаване на проблемите. Според него во момента се наблюдава устойчиво равновесие на цените..
Европа е в повратна точка, защото за пръви път от Втората световна война Европа и САЩ не са "непоклатими съюзници, неразривни и с една и съща позиция, за първи път Европа е предизвикана да търси решение не само за собствената си сигурност", коментира деректорът на Портал Европа Юлияна Николова. След срещата в Мюнхен и тази, организирана от Макрон в..
Бойкотът на цените на хранителните продукти в големите търговски вериги е крачка в посока уравновесяване на монопола, но това е закъснял процес. Това коментира производителят на зеленчуци Иван Кабуров от пазарджишкото село Мало Конаре, който зарежда и голяма хранителна верига с продукцията си. Добави, че понякога продукцията на родните..