С проекта „Европейска столица на културата“ се запознах около 10 години, след като той се зароди като идея. В разговор през 1996 г. със Спирос Меркурис – брат на създателя на проекта Мелина Меркури – един от най-успешните министри на културата на Гърция, това стана, когато Пловдив трябваше да се подготви за съпътстващата програма през 1999 г. . Тогава Солун беше Европейска столица на културата. А Пловдив направи едно много силно участие, заяви журналистът Кин Стоянов.
По думите му, за да има „отскок“ за сбъдване на надеждата, че форумът, от който градовете се очаква да имат много културни, икономически и социални ползи, трябва да е налице основата.
Отскок от блатото няма да ни доведе доникъде. Освен като барон фон Мюнхаузен да се хванем за косите си и да се измъкнем. Много силно се надявам, че тази основа на хилядолетни културни натрупвания в Пловдив е останала у днешните пловдивчани и ще им помогне да достигнат добра височина заедно с италианския град Матера, който също е столица на културата тази година, за да имаме добри събития.
Като създател на осем мултимедийни събития в подкрепа на кандидатурата на София за Европейско културно домакинство в конкуренция с Пловдив, Стоянов припомни, че те са били реализирани при изключителен успех пред публика и посланици на европейските държави, но независимо от това, впоследствие са били неглижирани.
Джентълменски желая успехът на Пловдив като Европейска столица на културата да бъде истински.
За умението да се зъздава и „потребява“ култура Стоянов подчерта, че на културата не трябва да се гледа като на консумация.
Проблемът е, че хората, които действат антикултурно, нямат това съзнание и сякаш превръщат поведението си в национален манталитет с убеждението, че са прави. Културата е своеобразното ашладисване над грубостта.
Нека грубостта да остане със своята виталност, но да й сложим култура и така дивото дърво да даде плодове.
Кога можем да кажем, че сме успели? Надявам се, това да няма край, а да бъде непрекъснат процес. Солно се надявам Пловдив като Европейска столица на културата за 2019 г. да допринесе за това своеобразно „ашладисване“.
Чуйте интервюто от звуковия файл:
Щаб, който работи по роблемите със замърсяването на въздуха в Пловдив е създаден на последната градска среща на партия "Продължаваме промяната", съобщи пловдивският депутат Стою Стоев в програма "Точно днес". Той обясни, че причината е абсолютното безхаберие на властимащите, които не обръщат внимание на този проблем. "Замърсеният въздух, който се..
За младите фармацевти в Медицински университет-Пловдив, за избора им и за ролята и правата на магистър-фармацевтите в здравеопазването в програма "Точно днес" говорим с проф. Асена Сербезова, дф, дмн – един от най-уважаваните експерти в социалната медицина и организацията на здравеопазването. " Не е важно само колко сме научили в медицинските и..
Политиката, която се налага през бюджетите в последните години, превръща България в свръхсоциална държава за сметка на останалите икономически контрагенти, каза в предаването "Точно днес" икономическият анализатор Михаил Кръстев. Политиците нарокоха този за 2005г- единствоно възможен, но по думите на експерта "това е един навъзможен" бюджет. В него..
Тази сутрин също има замърсяване на въздуха в Пловдив. През последнте дни наблюдаваме сериозни надвишавания на нормите за чистота на въздуха. По закон среднодневната норма е 50 мигрограма на кубичен метър и тя не трябва да бъде превишавана повече от 35 дни в годината. А ние тези 35 дни сме ги направили още от началото на годината, защото..
"И я превърнаха в пустиня. И нарекоха това мир." С този цитат от Тукидит п олитологът от Софийския университет проф. Татяна Дронзина коментира пред Радио Пловдив преговорите между САЩ и Русия за примирие в Украйна. Тя изрази притеснение, че до този момент Украйна не получава гаранции за сигурност отникъде. Това е една търгашеска..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно