Богатството от думи в един език – лексикалната система, е онази най-чувствителна част от езика, която веднага реагира на промените около нас. Езикът, на който говорим днес, носи както всички белези на времето, така и знаците на съответното поколение. В съвременния български език в момента текат много бурни процеси. На тях е посветено изследването на доц. Ваня Зидарова – преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, "Динамика и иновации в лексикалната система на българския език“, насочено не само към научната , а и към към една по-широка, „потопена в езика“ аудитория.
Какво знание за света и времето ни дават думите, които ползваме днес, част от които само след няколко години ще бъдат напълно непознати за следващото поколение – Веселина Пеева разговаря с автора на книгата – доц. д.ф.н. Ваня Зидарова.
Промените в езика през последните 30 години са особено атрактивни за лексикалната система на българския език. В него постоянно текат два успоредни процеса – една част от думите остаряват, а същевременно се появяват нови или с нови значения на старите думи.
Животът се променя и оттам се променя и смисълът на думите. Неизбежна промяна във всеки един език е, че той не е затворена система. Навлизането на чуждите думи в него е неизбежен процес.
Днес чуждите думи са в две насоки – от една страна, говорим за инвазия от английска лексика – жаргони, битова лексика, комуникационни технологии и от друга - обществено-политическа терминология на гръко-римска основа. Това са думи, които съществуват във всички езици. Но тъй като българският език бе относително затворен спрямо другите езици, тази лексика не успяваше да проникне. И понеже обществото ни днес се уподобява на всичко останало в Европа, бе нормално да заемем и думите, които обслужват останалата част от света. Това увеличи международната лексика, но доведе и до употребата на синоними, защото премиерът си е министър-председател, Парламентът – Народно събрание. Навлизането на тези думи в известен смисъл е необходимост.
Езикът е израз на нашето поведение и на нашето съзнание. Петър Увалиев казва „В общество, в което се говори всичко, то може и да се случи всичко“. Цитирам на студентите си често Лудвиг Витгенщайн, „Границите на моя език са границите на моя свят“.
Днешните нови думи ни връщат към времето на „Криворазбраната цивилизация“. Цитирам реклама от 2011 г., която отговаря на ситуацията в езика „вместо съвещания имаме митинги, имахме портиери, а сега имаме рецепционисти, ядем поп корн, чийз и фаст фууд, правим бодибилдинг в бюти салона, правим пилинг, имаме блогове, френдове и т.н.“ Това показва, че новата дума е съществувала и преди това, сега ползваме синоними.
Първият чужд език, който след Освобождението нахлува масово у нас, е бил френският, заради това, че Франция е първата културна държава, с която имаме досег. Затова е било е престижно да знаеш франски. Днес това става по същия начин в ситуацията, в която се намираме с английския език – това е първото ни осъзнаване, че излизаме от рамките на Желязната завеса и се приобщаваме към отворения свят. Всички европейски езици са потърпевши от английското влияние.
Езикът обаче не обеднява. Всичко, което го е имало, то си стои. Никой не може да ползва целия език. В лексиката обаче има голямо разминаване между езика като „български език“ и езика на отделния човек. Трябва да правим разлика между език и реч и това е най-големият проблем, който поражда вълненията. В езика нищо лошо не се случва на практика. Лошото, което днес се случва, се случва в речта. Наш е проблемът, дали знаем нещо и как да го употребим.
Цялото интервю – от звуковия файл:
Как балканското недоволство срещу повишаването на цените и спекулата ще се проектира у нас? Според социалния психолог и университетски преподавател доц. Николай Димитров това недоволство вече е побългарено, при това доста аматьорски. "Защото, ако в Хърватия недоволството тръгна много мощно от един журналист, който обяви този протест за..
Очаквано протестите и бойкотите достигнаха и до България. Опасявам се обаче, че тези инициативи няма да доведат до такова намаляване на цените, както отчитаме намаляване на броя на касовите бележки. Теорията и практиката е доказала в годините, че намеса в пазарните отношения в условията на пазарна икономика трудно може да доведе до нещо,..
Улеснява се лечението на хора с Множествена склероза и п рез тази година 3200 души с увреждания ще получат високотехнологични помощни средства. Това съобщи в програма "Точно днес" Здравка Цветарска, председател на Фондация „МС – Заедно към върха“. Тя уточни, че добрите новини са от Първия национален форум за хората с МС, който се..
Медът е третият най-фалшифициран продукт в света. В момента Китай доминира световното производство на мед. Вносът на мед от Китай и Украйна тревожи най-много българските производители, тъй като този мед често е с добавени захарни сиропи и не отговаря на стандартите на Европейския съюз (ЕС). За сметка на това обаче е по-евтин и подбива с цените..
Адвокат Георги Баев обясни как работят Р егионалните центрове за консултиране при домашно насилие, в какъвто и той работи. Такива центрове могат да бъдат открити към всяка адвокатска колегия. В района на Пловдив има два - в Пловдив и в Асеновград. В тях има постоянни дежурни и след като пострадал се обърне към тях следва среща с адвокат, оформяне на..