Водната криза в Перник и произтичащите от това действия на институциите и реакцията на хората са показателни за температурата на говоренето по различни теми в обществото. Това заяви директорът на „Център за анализи и кризисни комуникации“ доц. д-р Александър Христов.
От две години наблюдаваме по-изострена обществена чувствителност не само по темата за околната среда, но и за всичко, което правят институциите и съответните реакции от отсрещната страна, изразяващи се в полупанически действия или бърза отмяна на взети решения.
Заради тази ситуация на управлението в страната му липсва стратегически подход.
Ако има решение, което е добре обосновано, като влизане в чакалнята на еврозоната или по-дребни решения като въвеждане на винетки на определени места, то това трябва да бъде много добре обяснено. Сега действията са на принципа на пробата и грешката.
Но това е и причината за политическото дълголетие на премиера, който се съобразява с настроенията на хората, които в съществена част от случаите са основателни, но в друга обаче те са такива, заради липсата на информация. Вместо да се обясни, мярката се отменя.
По думите на доц. Христов, управляващата коалиция в същността си е достатъчно неясна. Тя така беше и формирана. Партиите са наясно, че ако не се разберат, няма да могат да продължат напред. Едва ли обаче някой от коалиционните партньори ще си позволи да обтегне „ластика“ на взаимоотношенията, защото в противен случай отиваме на избори.
Доц. Христов бе категоричен, че най-заразното нещо на тази планета е паниката – повече от всички вируси взети заедно. Страхът идва заедно с нея и той е исторически обусловен от липсата на информация до 1989 г., когато подобни теми бяха оскъдно коментирани. Сега мислим дали има някакъв заговор, дали не крият нещо от нас и това усилва паниката.
Отговорността обаче е у нас – хората, да сме наясно какво се случва, да подбираме информационните си източници и да не се поддаваме на паниката.
Показността на акциите, които наблюдаваме, цели да докаже, че институциите се справят.
Чуйте повече от звуковия файл:
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Разкъсана облачност