Водната криза в Перник и произтичащите от това действия на институциите и реакцията на хората са показателни за температурата на говоренето по различни теми в обществото. Това заяви директорът на „Център за анализи и кризисни комуникации“ доц. д-р Александър Христов.
От две години наблюдаваме по-изострена обществена чувствителност не само по темата за околната среда, но и за всичко, което правят институциите и съответните реакции от отсрещната страна, изразяващи се в полупанически действия или бърза отмяна на взети решения.
Заради тази ситуация на управлението в страната му липсва стратегически подход.
Ако има решение, което е добре обосновано, като влизане в чакалнята на еврозоната или по-дребни решения като въвеждане на винетки на определени места, то това трябва да бъде много добре обяснено. Сега действията са на принципа на пробата и грешката.
Но това е и причината за политическото дълголетие на премиера, който се съобразява с настроенията на хората, които в съществена част от случаите са основателни, но в друга обаче те са такива, заради липсата на информация. Вместо да се обясни, мярката се отменя.
По думите на доц. Христов, управляващата коалиция в същността си е достатъчно неясна. Тя така беше и формирана. Партиите са наясно, че ако не се разберат, няма да могат да продължат напред. Едва ли обаче някой от коалиционните партньори ще си позволи да обтегне „ластика“ на взаимоотношенията, защото в противен случай отиваме на избори.
Доц. Христов бе категоричен, че най-заразното нещо на тази планета е паниката – повече от всички вируси взети заедно. Страхът идва заедно с нея и той е исторически обусловен от липсата на информация до 1989 г., когато подобни теми бяха оскъдно коментирани. Сега мислим дали има някакъв заговор, дали не крият нещо от нас и това усилва паниката.
Отговорността обаче е у нас – хората, да сме наясно какво се случва, да подбираме информационните си източници и да не се поддаваме на паниката.
Показността на акциите, които наблюдаваме, цели да докаже, че институциите се справят.
Чуйте повече от звуковия файл:
Повече от две десетилетия обществото ни е в очакване на приемане на закон за доброволчеството. Три законопроекта се разглеждат в парламентарните групи на Народното събрание. Ще имаме ли най-сетне закон за доброволчеството и има ли опасност регламентирането на дейността да доведе до злоупотреби? Според Георги Влайков от ДФ "Аварийно спасяване"..
Над 50 бални рокли и костюми са събрани в Асеновград в рамките на благотворителна инициатива в подкрепа на абитуриенти, които нямат възможност да си купят скъп тоалет за бала. Кампанията е организирана по идея на асеновградчанката Айтен Мехмедкьова и Народно читалище „Родолюбие“. Официалните дрехи се събират в читалището, а от утре - 5 март, те..
Място за неутралитет във войната Русия – Украйна няма. Нещата са ясни – или с Русия, или с Европа. У нас някои си въобразяват, че могат да направят специални отношения с Тръмп и да вкарат своята проруска позиция под крилото на новия тръмпизъм. Това е много наивно, защото Тръмп нищо не може да предложи. Той е в режим на нов цикъл на изолация...
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...
От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..
Ясно
Разкъсана облачност