След два поредни месеца на спад в обществената подкрепа към основната управляваща партия и ръст при извънпарламентарната опозиция, през октомври се регистрира стабилизация на нивата от септември, ГЕРБ и БСП остават в практически паритет.
Това показван данни от проучване на "Тренд" по поръчка на вестник "24 часа", посветено на нагласите на българите спрямо основните партии, институции и COVID-19, реализирано в периода между 3-10 октомври 2020 г. чрез интервюта "лице в лице" сред 1008 души на възраст над 18 години.
Това е моментна снимка, като не можем да говорим за преобръщане на нагласите, коментира социологът Анастас Стефанов. Според него канализирането на протестите е сред причините за установения паритет, а обещанията за отпускане на пари от управляващите нямат особена чуваемост и не влияят на нагласите. Обиколките из страната на премиера Борисов с джипа се приемат положително от симпатизантите на ГЕРБ. По този начин, освен публична активност, той успява да демонстрира и присъствие сред партийните структури. За момента БСП изглежда стегната и консолидирана, въпреки конфликтите сред партийния актив, добави Стефанов.
Моментната снимка сочи сигурни пет партии в следващото Народно събрание, според изследването. Освен ГЕРБ (24.1 на сто) и социалистите (23.6 процента), участие с 15.9 на сто ще има партията на Трифонов, ДПС с 10.2 на сто и "Демократична България" с 8.8 на сто. С реални шансове за представителство остават и формацията около Мая Манолова (3.9 на сто) и Обединени патриоти (ВМРО и НФСБ) с 3.8 процента. Има наложена спойка между ВМРО и НФСБ, но предстои да се види как ще се развият през следващите месеци. За тях ще е предизвикателство преминаването на 4-процентовата бариера.
Сред по-малките политически формации също не се наблюдава съществена динамика. Разликите са в рамките на стандартното статистическо отклонение.
Партията на Цветан Цветанов "Републиканци за България" на този етап не привлича симпатизанти.
Не се наблюдава съществена разлика в оценката за работата на парламента, правителството и президента, констатират от "Тренд".
Оценката за работата на парламента продължава да бъде най-ниската от всички институции. Три четвърти от българите оценяват отрицателно работата му, докато само 14 на сто дават положителна оценка. При правителството не се забелязва промяна от последния месец, като малко над една пета са склонни да го оценят положително. 48 процента оценяват положително президента, докато 39 на сто са на обратното мнение.
От протестите насам, съдът и прокуратурата отбелязват спад в оценката за своята работа. Въпреки че протестът е насочен срещу прокуратурата, съдът също търпи пасив, възприемайки се като част от една обща система с прокуратурата - съдебната. И двете институции се ползват с малко над една пета положителна оценка и над 60 на сто отрицателна.
Регистрира се и определена динамика в оценката към полицията, констатират анализаторите. Докато непосредствено преди протестите 48 на сто заявяват положителна оценка, а 38 на сто отрицателна, то през октомври 45 на сто декларират отрицателна, а 43 на сто положителна. При армията не се отчита динамика.
След определено повишаване на колебанието в отношението към църквата около COVID-19 и дебатът около посещенията в храмовете по време на празници, през октомври положителната оценка се възстановява на нива от края на миналата година, което я прави институцията в България, която се ползва с най-висока положителна оценка.
След първоначалното успокоение от либерализацията на мерките срещу Ковид- 19, страховете постепенно се покачват, показват данните. През октомври вече две трети от българите са на мнение, че епидемията от коронавирус ще продължи да се развива. Само 15 на сто смятат, че пандемията е затихваща. Ръст се регистрира и в дяловете на тези, които са на мнение, че трябва да се възстановят част от мерките срещу разпространението на болестта, но въпреки това засега половината българи са против възстановяването им.
Основната част от фалшивите новини в българското информационно пространство са посветени на приемането на еврото, на българската сигурност и отбрана, на мигрантите и приемането на България в Шенген. Това се посочва в изследване на Българското училище за политика „Димитър Паница“. Политологът Георги Проданов, който е работил по това изследване,..
От „Има такъв народ“ (ИТН) смятат, че заради скандала пред Народния театър снощи оставки трябва да подадат както министърът на вътрешните работи Атанас Илков, така и директорът на театъра Васил Василев. От партията ще искат частично касиране на изборите заради нарушения в част от секциите, включително такива в Пловдив и областта. Според..
Обижда ли България и българите спектакълът "Оръжията и човекът"? Протестиращите пред Народния театър "Иван Вазов" в столицата биха отговорили утвърдително. За съжаление, те приемат като правилни и действията си срещу зрителите, част от които бяха блъскани и обиждани и не успяха да влязат в залата. Темата коментира Младен Влашки, литературен историк..
МБАЛ "Свети Мина" има място в общинското здравеопазване и има начин да бъде стабилизирана . Това заяви в интервю за програма "Точно днес" бившият прокурист на болницата д- р Калин Калинов, който временно пое управлението на МБАЛ “Свети Мина”, до провеждането на конкурс. Решението беше взето от Общинския съвет след като предсрочно бе прекратен..
Поне засега лидерите на ЕС не показват притеснение от избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Вече някои от тях го поздравиха за изборната победа, но всички си дават сметка, че ще е трудно и непредсказуемо, коментира в предаването "Точно днес" Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт". Трудности ще има в икономическите..