„Хората, които са карантинирани като контактни на болен от Ковид 19 , но са
с отрицателен тест, в деня на изборите ще бъдат лишени от възможността да упражнят правото си на глас по общия ред“. Това заяви рубриката „Прогнозите“ на предаването на Радио Пловдив „Ден след ден“ изборният експерт Стоил Стоилов.
По думите му този сектор от каратинирани са физически здрави и не е логично да се приравняват към лежащо болните у дома, които имат право да изискат у тях да ги посети екип с подвижна избирателна кутия.
Стоилов вече е предложил на правната комисия в Парламента да се създаде по думите му „изборна георграфия по места“. Т.е. да се определят секциии- специално за хора под картина в деня на изборите и часови отрязък от време , през който да могат да го напрявят. Както и да се оформят секционни избирателни комисии от хора, които също попадат в групата карантинирани без да са позитивни за КОВИД 19, които преболедували и са добили естествен имунитет, или вече са с поставени ваксини.
„За де се избегне риск от разпростанение на заразата гласуването може да става в училищни физкултурни салони или палатки в дворовете на училищита- заяви Стоилов
Той предлага Районните избирателни комисии да създадат богата банка с координати на вече обучени кадри, които също имат имунитет или ваксинация и могат дори в деня на изборите да заместят свои колеги , които са развили симптоми в последния момент.
Стоилов нарича такъв тип готовност „създаване на дълга резервна скамейка от кадри, които вечеваксинирани и преболедували“ .
Изборният експерт препоръчва това да направят навреме и всички парламентарно представени партии, които според изборния кодекс са длъжни да имат свои застъпници в избирателните секции.
Прогнозата на Стоил Стоилов е, че в края на изборния 4 април ще бъде отчетена ниска избирателна активност. Тя е изградена на база на опита на други държави, които вече проведоха избори по време на усложнена епидемиологична обстановка.
Цялото интервю на Иванка Петкова със Стоил Стоилов можете да чуете в прикачения файл.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...