Намерени са множество животински кости от различни домашни и диви животни (говеда, сърни, овце, язовци, диви свине и др.). Препоръката на експертите от МК е работата да продължи през 2022 година, и да се навлезе в дълбочина на пластовете.
Близо 90 % от находките са със следи от човешка обработка. "Доказа се също, че пещерата е била обитавана от огромната пещерна мечка, праисторически вид, изчезнал преди около 23 000 г.", съобщи Марин Господинов, директор на Музея на родопския карст в Чепеларе. Той смята, че по-интересната част на проучванията предстои, защото не са стигнали до кота нула.
Пещерата е свързана с най-ранните тракийски племена, населявали Западните Родопи, които въвеждат желязото като основна производствена суровина в края на II – началото на I хил. пр. Хр. Най-вероятно в околностите на пещерата съществуват селище и могили от периода XIV – XI в. пр. Хр., чието издирване ще се извърши следващата година.
"Проучванията през следващата година ще обхванат както входната галерия, така и основната зала, където се предполага, че нейното обитаване е още от каменно-медната епоха – V – VI хил. пр. Хр.", съобщи археолог София Христева от Регионалния археологически музей в Пловдив. Тя уточни, че предстоят изследвания от патолози на намерените човешки останки със следи от редки малформации.
Археолози и спелеолози ще кандидатстват с проект пред НИНКН за статут на паметник на културата на пещерата, със съответна охранителна зона.
Открити са керамични фрагменти от трапезни съдове (чаши, амфори, паници и купи) и кухненски съдове (гърнета и хранилища). По-голямата част от тях са украсени с врязани линии и насечки, набождания и ямички, инкрустирани и с графитно покритие. Датират от периода на къснобронзовата и ранножелязната епоха. Просечена и трасирана е вече екопътеката до пещерата. Предстои нейното довършване и поставянето на туристическа маркировка, допълват от община Чепеларе.
Пещера Чая е образувана в скален масив от Чепеларската свита. Запазената ѝ дължина е 44 м, ширината ѝ е от 1,90 до 15 метра, височината над 3,50 м. Намира се на 40 минути от лифтовете над Чепеларе, или на 3 км. Работата на екипа изследователи се финансира от общината.
През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската действителност. Докато азбуката и..
Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно. С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател. Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..
Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..
Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..
"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...
Дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Облачно
Ще превали и прегърми
Краткотраен дъжд