Намерени са множество животински кости от различни домашни и диви животни (говеда, сърни, овце, язовци, диви свине и др.). Препоръката на експертите от МК е работата да продължи през 2022 година, и да се навлезе в дълбочина на пластовете.
Близо 90 % от находките са със следи от човешка обработка. "Доказа се също, че пещерата е била обитавана от огромната пещерна мечка, праисторически вид, изчезнал преди около 23 000 г.", съобщи Марин Господинов, директор на Музея на родопския карст в Чепеларе. Той смята, че по-интересната част на проучванията предстои, защото не са стигнали до кота нула.
Пещерата е свързана с най-ранните тракийски племена, населявали Западните Родопи, които въвеждат желязото като основна производствена суровина в края на II – началото на I хил. пр. Хр. Най-вероятно в околностите на пещерата съществуват селище и могили от периода XIV – XI в. пр. Хр., чието издирване ще се извърши следващата година.
"Проучванията през следващата година ще обхванат както входната галерия, така и основната зала, където се предполага, че нейното обитаване е още от каменно-медната епоха – V – VI хил. пр. Хр.", съобщи археолог София Христева от Регионалния археологически музей в Пловдив. Тя уточни, че предстоят изследвания от патолози на намерените човешки останки със следи от редки малформации.
Археолози и спелеолози ще кандидатстват с проект пред НИНКН за статут на паметник на културата на пещерата, със съответна охранителна зона.
Открити са керамични фрагменти от трапезни съдове (чаши, амфори, паници и купи) и кухненски съдове (гърнета и хранилища). По-голямата част от тях са украсени с врязани линии и насечки, набождания и ямички, инкрустирани и с графитно покритие. Датират от периода на къснобронзовата и ранножелязната епоха. Просечена и трасирана е вече екопътеката до пещерата. Предстои нейното довършване и поставянето на туристическа маркировка, допълват от община Чепеларе.
Пещера Чая е образувана в скален масив от Чепеларската свита. Запазената ѝ дължина е 44 м, ширината ѝ е от 1,90 до 15 метра, височината над 3,50 м. Намира се на 40 минути от лифтовете над Чепеларе, или на 3 км. Работата на екипа изследователи се финансира от общината.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Разкъсана облачност