За едни Оливър Кромуел е революционер и велик воин, за други - диктатор и масов убиец.
Кралеубиец с капка кралска кръв и не много образован, но талантлив селянин, той има власт на крал, но не носи корона; крайно религиозен човек и крайно прагматичен политик, погребан е с почести, но после е изровен, обесен и обезглавен като престъпник. Много противоречия формират Съдбата на Оливър Кромуел, не е ясно как ги побира, без да се разпадне, но вероятно пуританството помага. Политическото му наследство обаче е не просто противоречиво, а и изчезва след смъртта му - републиката на Кромуел е само кратък епизод, куриоз в хилядолетната история на британската монархия.
Нищо в първите 40 години от живота на Оливър Кромуел не подсказва, че е призван почти да промени историята на Британия. Роден е през 1599 в Хънтигдън, край Кеймбридж, в пуританско семейство. Фамилията е забогатяла, защото по времето на Хенри VIII е сродена с негов главен министър и получава солидно количество имоти, конфискувани от католическата църква. В знак на благодарност, мъжете Уйлямс използват и фамилията Кромуел. Бащата на Оливър обаче, Ричард, не е първи син и наследява само къща и малко парче земя.
За детството на Кромуел не се знае почти нищо, но се разказва епизод, в който малкият принц Чарлс си играе с децата на местните дворяни, скарва се с малкия Оливър и той разбива носа на бъдещия крал, когато после ще обезглави. Символично, но напълно измислено. Изследователи обаче смятат, че двамата са далечни братовчеди - през сложна връзка, която опира до Катерина Валоа, дъщеря на френския крал Шарл VI и вдовица на английския крал Хенри V. Така или иначе обаче, кралската кръв не оставя дълбоки следи в семейната история и през първите 40 години от живота си Оливър Кромуел, като повечето си предци, живее с радостите и трудностите на дълбоката провинция. През 1616 Оливър учи в „Сидней Съсекс“, най-пуританският колеж в Кеймбридж история и религия, но не е много отдаден на науките, предпочита лова и спорта.
През 1617 обаче баща му умира и Кромуел се връща, за да поеме издръжката на майка си и сестрите, а на 21 се жени за знатна лондонска невеста - дъщеря на богат търговец на кожи, елитен член на търговското пуританско общество. През следващите 20 години, до първите стъпки в голямата политика, Кромуел прави 9 деца и преживява религиозна криза. Той се обвинява, че е най-големият грешник на света и това му носи физически и психически страдания - болки в стомаха и депресии. Парадоксално, но излиза прероден чрез още по-силна вяра. Неговото финансово положение не е особено блестящо и замисля да се изсели в Новия свят. Това не става, но скоро нещата се променят - Оливър получава голямо наследство от свой вуйчо.
С над 300 лири годишен доход и силна група протестанти зад гърба си, през 1640 Кромуел е избран за депутат от Кеймбридж и в „краткия“, и в „дългия“ Парламент, свикани от Чарлс I. И там той се носи като селянин - в проста, дори не особено чиста дреха, а тъй като и не го бива много в говоренето, след първата реч го изтикват по-назад. Напрежението между краля и част от благородниците в страната се засилва, благодарение на факта, че Чарлс опитва да управлява като средновековен владетел, а чиновниците му са затънали в корупция и грабежи. В един момент двете страни влизат в открит сблъсък, а депутатите са призвани в своите околии да възпрепятстват кралските инициативи.
Кромуел организира отряд предани пуритани, макар отначало леко въоръжени и недобре обучени във военното дело и така започва възходът му. Те провеждат някои успешни акции, стават все по-силни, а накрая се превръщат в тъй наречения „Железен отряд“ и са решаващ фактор за победата на Парламента срещу армията на Чарлс в започналата през 1642 Гражданска война. Кралят е в ръцете на Парламента, но той се чуди какво да го прави, а междувременно е в конфликт и с армията. Тя пък отвлича Чарлс, но той успява да избяга и кашата продължава. През 1848 Чарлс се връща, подкрепен от роялисти и шотландци, започва Втората гражданска война. През това време силата и влиянието на Кромуел растат, расте и вярата му, че е избран за „специални дела“ и изпълнява Божията воля.
Е, най-специалното му дело на първо време се оказва обезглавяването през 1649 на отново заловения Чарлс. Тогава всички са закърмени с идеята, че властта на монарха произхожда пряко от Бога - но когато Кромуел поема отговорността да обезглави краля, мнозина го приветстват. Скоро той се превръща в единствената силна фигура сред разколебаната тълпа депутати, още повече - зад него е армията. В Англия е обявена Република, тъй нареченият Commonwealth, който включва Англия и Уелс, плюс Ирландия и Шотлрандия, а Кромуел е назначен за Лорд-протектор, титла, измислена от самия него, която е по-приемлива от диктатор. Той води активна политика, има успехи във външен план, но работи най-вече за пълната власт над Британия.
След две военни кампании в Ирландия и Шотландия, при които се проявява като масов убиец, Кромуел почти не прави реформи в страната. Депутати предлагат да го обявят за крал, което наистина съответства на фактическата му власт, а той се замисля. Мисли няколко седмици, а накрая отказва с библейските думи: „Няма наново да съградя разрушения Йерихон!“ Но отказът е до голяма степен формален - властта му е все така неограничена, а и според новото законодателство постът Лорд-протектор се предава по наследство. И наистина, синът му Ричард го наследява през 1658, когато Кромуел умира в мъки от малария и бъбречна болест. Погребан е в Уестминстърското абатство с пищна церемония, която не съответства на пуританския морал, но само след три години, когато монархията е възстановена и на власт е Чарлс II, трупът му е изровен, обесен на площада на позора, главата е отрязана и изложена пред Уестминстър хол.
За едни Оливър Кромуел и до днес е революционер, който вдъхновява либералните британски мислители, бащите на американската и френската революция, за други е кървав диктатор, чиито дела не бива да се забравят, защото са кошмарни приказки, от които човечеството може да се поучи.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
На този свят има два вида хора – едните харесват Мечо Пух, другите го обожават. Да, чувал съм, че според някои Малкият Принц на Екзюпери например звучи прекалено романтично, дори леко лигаво. Срещал съм объркани души, които не просто не харесват, а направо не понасят историите за Алиса на Луис Карол. Единственият човек обаче, който със сигурност не е..
Много са въпросите, които проф. Георги Каприев поставя в книгата си "Българските разломи". Аз си избирам ето този -защо преходът ни склерозира в трудна за променяне структура? И наистина ли всичко, което ни се случва днес, е още от началото на българската обществена тъкан? Защо ни липсва духовен аристократизъм??? Слешайте розговора в предаването..
Младата пловдивска художничка Петя Доненчева открива изложба маслена живопис в Градската художествена галерия. Представя 74 картини, които са рисувани през последните 4 години. Платната разкриват свят, в който се съчетава класическият натюрморт с емоцията на съзерцателния пейзаж. Характерни за Доненчева са наситените цветове. Изложбата носи..
Античният фестивал „Диоклецианополис – кръстопът на времето“ се открива днес в Хисаря. Това е второто му издание като тази година ще бъде посветен на един от най-вълнуващите аспекти на всяка култура – храната и гастрономията. Диоклецианополис, познат със своето богато историческо наследство, ще възкреси традициите на древните цивилизации, които..
В ЕС един от всеки 5 смъртни случая (сред 15-19 годишните) е причинен от умишлено самонараняване – и това е втората (след транспортните произшествия) най-разпространена причина за смърт сред тинейджърите. В България средно по едно дете на ден прави опит за самоубийство, като 5% от опитите завършват с трагичен край. Темата силно провокира нашата..