Писател, драматург, прозаик, един великолепен автор, име отдавна утвърдено в българската литература. Един от поводите са днешната ни среща е неговият нов роман „Пролом”. Понякога литературата е една по-истинска действителност от това, в което живеем. Събитията в романа са разказани в три паралелни сюжета от три гледни точки. Периодът е края на XIX век - младото българско княжество от времето на Стамболов, на княз Фердинанд, на Константин Стоилов, една непрекипяла действителност, в която са смесени много тъмни и много мътни пластове, един важен за България период.
„По това време се строи изключително много и то предимно железници като знак за просперитет” - разказва в „Артефир” Петър Маринков.
Железницата е характерна и с това, че минава по възможно най-недостъпния, най-труден терен - през Искърския пролом. За първи път тогава се строят тунели изобщо в България. 22 тунела, още толкова мостове, подпорни стени. Другото интересно е, че точно в Пролома строят италиански каменоделци, които донасят в България този занаят. Получава се една много интересна смес от хора, които от социална гледна точка са крайно изостанали и хора с много широк поглед за света. Това е фактологията, действителни факти и от тук съм надграждал въображението, фикцията. Срещат се две култури с произтичащите от това сблъсък на цивилизациите, на религиите. В България на католицизма не се е гледало с добро око, за което имаме исторически причини. На мен също ми беше интересен този нов свят, тези взаимоотношения да бъдат разгледани. Пуснах въображението си, за да видя до къде може да се стигне.
В Пролома споменът за италианците и това строителство все още е много силен. Там има един от италианските работници - дядо Франц, който пристига на 15 г. тук и си умира в Пролома в края на 60-те години. Има много къщи, които той е строил, включително и къщата на моя братовчед. В годините истина и легенда са се смесили, но спомените са силни. Мои чичовци са прекарвали с воловете материалите, стотици коли, кервани, които прекарват релси, траверси. Било е епична битка с природата. Трябвало е да се построи за 2 г. тази отсечка от 100 км. Закъснели са с 6 месеца, защото приижда реката и отнася всичко направено до тогава. Всичко е с мисъл за съдбините на следосвобожденска България. Това са години, в които вече българинът се е осъзнал и е повярвал на себе си. Точно тези години подготвят онази емоционална, национална ерупция, най-висок връх в осъзнаването на българина - Балканската война. За да има този подем и ентусиазъм, протичат много нови процеси в икономиката и духа. Не може нисък дух да гради големи дела. Аз описвам една непосилна, но действителна епопея.
И за будителството. То е следствие, не е причина. То трябва да има почвата, където да хвърлиш семето. И Пайсии написва историята си след духовни ферментации, след натрупване, които му дават куража да събира факти и да напише историята. Първо се събужда самочувствието на българина. Будиш човек, който има нужда да се пробуди. Тогава стават нещата. Будителството е образование, информиране, не е морал, не е етика. В днешно време е трудно да има будители. Институциите са призвани за това, но те не го правят. Аз признавам за будители само хората от Възраждането.
„Пролом” е поредния пробив в голямата тема за България, за съдбата й, за превратностите в нашето историческо и духовно битие.”
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
