Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Белгийски юристи не са единодушни доколко антитерористичното законодателство ограничава човешките права


Комисията по вътрешни работи в ЕП одобри проекта на директива за борба с тероризма. Намерението да ЕС е да уеднакви законодателството чрез по-тежки присъди за хората, които са съучастници или се подготвят за атентати чрез пътуване и обучение в чужбина. Предлаганата директива предвижда и наказания за финансирането и подбуждането към тероризъм в интернет.

Според юридическия експерт на Белгийската лига за човешките права Клод Дебрюл има риск за злоупотреби с правата на обикновените граждани. Дебрюл, който е и белгийски представител в Европейската асоциация за защита на човешките права

Озадачен съм от този тип хармонизация на европейско ниво, след като голям брой от тези престъпления вече са описани в националните законодателства – в рамките на общото наказателно право. Публичното подстрекаване към тероризъм например е инкриминирано. То дори се споменава в конвенция на Съвета на Европа. Защо е това бързане, след като още не е добре обособено юридически понятието тероризъм? Неговата интерпретация от 11-септември насам си остана неясна и е в конфликт с принципа на равнопоставеност на наказателното право. Исторически във всеки конфликт бунтовници от едни се описват като революционери, а от други – като терористи. Извършителите на атентата срещу Хитлер през 1944г.  очевидно са били възприемани като терористи от нацистите, но според германската опозиция те са били съпротива срещу диктатурата.  И още един пример – когато навремето в Гърция на власт идват полковниците – те почти не променят гръцките закони. Същите тези антикомунистически закони идеално им помагат да пратят опозиционерите в концентрационните лагери по островите.

Професорът по международно наказателно право Ерик Давид, от Свободния университет на Брюксел обаче заяви, че не вижда проблем в новите мерки

Изправени сме пред възможно най-глупавия тероризъм на „Ислямска държава“ в света. За мен това са едни ограничени хора, които в името – не на религия – а на някакво суеверие, убиват невинни и са готови на самоубийство. По-глупаво нещо от това не се сещам. Ето защо разбирам, че срещу подобен род действия традиционните полицейски методи на превенция не действат и се налага ограничаването на някои свободи, особено в сферата на личния живот. Много е трудно обаче да се дефинира в текстовете на закона докъде да са границите на тези свободи. Важно е, кой и как ще ги интерпретира – тоест юриспруденцията. По-ясно може да се определи кой вид пътуване, е свързано с терористично обучение от Ислямска държава. Да не забравяме, че както в европейското, така и в националното законодателство, самата принадлежност към терористична група вече се възприема като тежко криминално престъпление. Колко ли са онези, които лично не са извършили нито един терористичен акт, но подпомагат други в тази дейност? Нормално е обществото да се опита да се защити от такива хора.

Лигата за човешките права в Белгия остро критикува антитерористичния план на правителството, приет още след атентатите в Париж през ноември. Някои от 30-те антитерористични законодателни мерки са неприемливи, според Клод Дебрюл

Тероризмът не може да остане безнаказан. Долните и страхливи атентати на „Ислямска държава“ очевидно трябва да бъдат наказателно преследвани и да има присъди. Но, някои от обявените мерки са дискриминационни. Например отнемането на гражданство засяга само хората с двойно гражданство, но не и притежателите само на белгийски паспорт. Към момента все още обиски в частни домове могат да се правят само между 5 сутринта и 20 ч. вечерта в Белгия. Защо сега трябва със закон да се дава право на обиски 24 часа в денонощието, след като и в действащите разпоредби има изключения? И сега може да се претърси адрес след 8 вечерта, в случай на тежко престъпление или след съгласието на останалите обитатели в сградата. При всички положения в Белгия водеща роля има съдията-следовател. Всяко едно решение трябва да се взима от съдия, а да не бъде оставяно на своеволията на полицията.

Ерик Давид обаче е категоричен, че мерките не са прекомерни, доколкото се отнасят до ситуации, в които магистратите са убедени, че  въпросните лица участват в терористична дейност въз основа на обосновано подозрение – след като техните телефонни разговори са подслушвани и тяхната кореспонденция е прочетена.

Крайното насилие, което изповядват терористите, оправдава необичайните мерки. Има и изключения, при които присъствието на съдията не е напълно необходимо, стига да има достатъчно убедителни данни, че заподозреният е терорист. Ако тези мерки наистина биха могли да предотвратят атентатите в Париж или Брюксел, може би си струваше да ги въведем по-рано. Разбира се, всяка злоупотреба на службите за сигурност трябва да бъде наказвана от съда.

Продължителното телефонно подслушване може да донесе ползи, но и да доведе до авторитарни злоупотреби, смята Дебрюл:

Нужни са гаранции, че телефонното подслушване не е безразборно. То трябва винаги да се санкционира от съдебна инстанция, а не да се извършва по решение на службите за сигурност.

В българския проект на антитерористичен закон се предвижда участието на армията в случай на висока степен на терористична опасност, по подобие на Белгия. Според Ерик Давид, обаче това изобщо не впечатлява терористите“, а по-скоро се успокоява населението. Клод Дебрюл коментира:

Социологическите проучвания показват, че доста хора се чувстват по-сигурни при вида на войници, патрулиращи по улиците. Ние обаче дълбоко се съмняваме в целесъобразността на тази дейност. Във Франция от 21 години действа антитерористичния план за бдителност „Вижипират“ с присъствието на военни улици, гари и летища. Той обаче не успя да спре нито драмата в „Батаклан“, нито картечния обстрел срещу кафенетата. По същия начин, белгийските военни патрули не предотвратиха атентатите в метрото и на летището в Брюксел. Ролята на военните е различна от тази на полицаите, които са обучени за други цели. Войниците се обучават да водят война. Да не смесваме нещата. Това може да доведе до объркване в обществото между състоянието на война и на мир. Ако сме в състояние на мир, тогава трябва да се прилага общото наказателно право. Ако сме в състояние на война, то тогава следва да се прилага международното хуманитарно право. 


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна