Индия се подготвя за първата в историята си мисия за изследване на Слънцето.
Съоръжението за мисията, наречено Aditya-L1 ("Aditya" означава "слънце" на санскритски език), е пристигнало на площадката за изстрелване на остров Шрихарикота, на източния бряг на Индия, и ще бъде изстреляно на 2 септември, съобщават от Индийската организация за космически изследвания (ISRO), националната космическа агенция на Индия.
ISRO обяви планираната дата на изстрелване в X (известен преди като Twitter) на 28 август, няколко седмици след като сподели първите снимки на космическия апарат на 13 август.
Макар че Слънцето се изучава отдавна, учените все още недоумяват как най-външният му атмосферен слой, известен като корона, става толкова горещ - с около 1,8 милиона градуса по Фаренхайт (1 милион градуса по Целзий) по-горещ от повърхността на Слънцето. Изследователите не знаят почти нищо за това какво точно се случва на Слънцето, преди то да отприщи слънчеви изригвания и огромни плазмени облаци, наречени коронални масови изхвърляния (CME), в космоса - а понякога и към Земята - и как CME се ускоряват до огромни скорости близо до слънчевия диск.
Учените се надяват, че Aditya-L1 ще им помогне да разгадаят тези дълги десетилетия загадки.
Очаква се космическият апарат да се издигне на върха на четиристепенна ракета, известна като Polar Satellite Launch Vehicle, която първо ще постави апарата на стабилна, кръгова траектория около Земята. След като учените се уверят, че седемте бордови инструмента са преживели изстрелването в добро състояние, кръговата орбита на космическия апарат ще бъде разтеглена до яйцевидна траектория, с което ще започне четиримесечното му пътуване до крайната дестинация.
В крайна сметка апаратът ще се насочи към място за паркиране в космоса на около 1 милион мили (1,5 милиона километра) от Земята, откъдето ще има непрекъсната гледка към Слънцето. Този космически аванпост, наречен точка на Лагранж 1 или L1, е дом и на Слънчевата и хелиосферна обсерватория - проект на НАСА и Европейската космическа агенция, който следи слънчевата активност от 1996 г. насам.
Четири от седемте полезни товара на борда на апарата са предназначени за пряко наблюдение на слънцето. Те включват два рентгенови спектрометъра, които ще изследват свойствата на слънчевите изригвания, коронограф, който ще прави непрекъснати снимки на слънцето, за да открива изригвания, формиращи се на слънцето, и четвърти инструмент за измерване на слънчевото излъчване.
Сред останалите три научни инструмента два са оборудвани за изучаване на слънчевия вятър и неговите компоненти, а третият е магнитометър за измерване на магнитните полета в позицията на космическия кораб в L1, според плана на мисията.
Апаратът, който струва близо 3,8 млрд. рупии (45 млн. долара) и е подготвян 15 години, е второто важно изстрелване на Индия през тази година. Миналия месец космическият апарат "Чандраян-3" излетя от Шрихарикота по своя икономичен път към Луната и на 23 август успешно се приземи близо до южния лунен полюс, превръщайки се в първия космически апарат от която и да е страна, който се приземява там.
