В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България, липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас.
Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не разполага с официална стратегия или регистър на минералните бани. Въпреки че в страната съществуват около 100 такива съоръжения, половината от тях са в окаяно състояние. Само около 50 функционират, а останалите са напълно изоставени. Държавните и общинските власти, както и Министерството на здравеопазването, не предприемат конкретни действия за възстановяването им поради бюджетни ограничения и липса на визия за развитието на този отрасъл.
Асоциацията е разработила първата по рода си интерактивна карта на минералните бани в България. Основната идея на картата е не само да отбележи съществуващите бани, но и да ги интегрира в бъдещи туристически маршрути. В момента картата включва само минерални бани, но се планира да бъдат добавени и хамами – турските бани, които също са част от термалното наследство, въпреки че някои от тях не са използвали минерална вода.
Гражданите не могат да правят промени по картата директно, но имат възможност да изпращат информация и предложения чрез форма на сайта на асоциацията. Всеки, който потърси "интерактивна карта на минералните бани", може лесно да я открие.
Арх. Захариев обръща внимание на важната разлика между минералната баня и модерния спа център. Докато минералните бани традиционно са ориентирани към балнеологията и използват естествена вода без химическа обработка, в спа центровете обикновено водата се поддържа чрез химикали. Освен това, атмосферата в минералните бани е по-спокойна и насочена към лечение, докато спа центровете предлагат по-развлекателна среда, предназначена за посещение с приятели и семейство.
Въпреки общата тенденция на занемаряване, някои общини като Стрелча и Якоруда успяват сами да възстановят своите минерални бани. Проблемите със западането на тези сгради започват през 90-те години, когато липсата на политика и инвестиции води до масово изоставяне на термалните съоръжения.
Минералните бани в България са част от хилядолетна традиция, която включва и характерните мъжки и женски отделения. Въпреки предизвикателствата, много от тези сгради все още имат потенциал за възстановяване и нов живот.
Слушайте!
