Селският събор е един от най-големите и чакани празници. Провежда се на дата, важна за историята на населеното място. Корените на тази традиция са далече назад в годините, но за нея в никакъв случай не можем да говорим в минало време. В много селища датите на това ежегодно събитие не са променяни от столетие, че и по-дълго. Предлагаме на вниманието ви един малък паралел между традиция и съвременност, събрани в шумния и пъстър традиционен селски събор.
„Събор се сбира” – така започват много народни песни, които разказват за този шумен, пъстър и многолюден празник. Събор се сбира и до днес в последната неделя на определен месец, неделята около важен църковен празник или просто ден, който със сигурност не е работен – винаги по едно и също време на годината.
В основата са родовите срещи и курбаните в чест на светеца-покровител. Някога тези срещи ставали извън селото и започвали с принасянето на жертва в т.нар. „светилище”. То било разположено на специално място – често под вековен дъб или друго нарочно избрано дърво, параклис и т.н. В близост до тези стари светилища по-късно се изграждат християнски храмове, а мястото на събора се запазва. В малкото село Пирин, разположено в подножието на едноименната планина, селският събор от незапомнени времена се провежда на едно и също място. Там има малка църква, която е построена от първите заселници на селото. Те са избрали да живеят високо в планината, за да са по-добре защитени. По-късно водните източници намалели и това принудило хората да се преместят в една котловина наблизо. Днес малкото останали жители на село Пирин и големите им фамилии, пръснати по четирите краища на света, се събират веднъж годишно.
© Снимка: Венета Николова
Това се случва на храмовия празник на малката църква, разположена на голяма височина извън селото. Някога с каруци, днес – с автобуси и леки коли, хората занасят в местността всичко необходимо. Храна, напитки, шарени черги и покривки – разполагат ги под сянката на дърветата. Всяка фамилия има определено дърво, под което се събира. А пространството близо до църквата се оставя свободно – за музикантите, които ще свирят и за хорото. По-късно вечерта празникът се пренася в центъра на селото и по къщите.
© Снимка: Венета Николова
В зависимост от начина на живот, климатичните условия и поминъка на селището, времето на съборите е различно. Предпочитани са датите през есента – когато реколтата е прибрана, житото е в хамбарите, в бъчвите започва да кипи виното. Много от съборите са през пролетта и в началото на лятото – преди усилния полски труд. Независимо от календарното място на събора, подготовката за него започвала много преди това. Къщата, двора, дори пространството пред дома – всичко трябвало да е готово за гостите. По традиция се събирал целият род, близки, чийто произход е от същото село, както и много гости. От сандъци и ракли се изваждали новите завивки и се изнасяли на слънце. Защото тези, които идват отдалече, непременно ще останат ден-два. Хората приготвяли и най-новите си дрехи.
© Снимка: Венета Николова
Независимо от промените в начина на живот и до днес съборът е повод да се постегне дома, да се укрепят циментовите пътеки по двора, да се подреди цветната градина. Ако поразровим детските спомени на няколко поколения българи, ще видим, че дори и на потомствените граждани им се е случвало да попадат неведнъж сред суматохата на селския празник. Те ще разкажат за големите трапези на двора – защото вкъщи не могат да се побере шумната компания от гости и роднини. Незабравима е и гледката на легените със студена вода, в която се охлаждат различни напитки – защото няма хладилник, който да побере всичко. А и пространството в кухнята е заето от купища хляб, огромни съдове със салати и всичко необходимо за неизменната скара. Както винаги, най-щастливи са децата – заради панаира, който се устройва в центъра на селото. И заради портмонето с дребни пари, които баба и дядо специално са приготвили. Традиция е и гостите да дават монети на най-малките, което прави възможностите за забавления още по-големи. Въртележки, стрелбища, виенско колело, захарен памук и захарни фигурки на клечка – тези неща днес не могат да се видят никъде другаде. Някога занаятчии и сарачи пътували по селата, като точно знаели кога и къде има събор. Тяхното присъствие там било възможност – понякога единствена, хората да се снабдят с определени вещи и сечива. Днес наследниците на пътуващите търговци предлагат всякакви стоки – на селски събор можеш да си купиш дрехи, обувки, покъщнина, бижута, козметика и парфюмерия... Непременно се организира и малък фолклорен концерт. А в някои общини, в деня на селския събор се провеждат различни фестивали, дори конкурси. Оказва се, че тази традиция не само е изключително устойчива, но може да побере в себе си всички приятни страни на живота. Дори съвременните средства за комуникация не са в състояние да изместят потребността от шумната и многолюдна селска среща. Все по-често в различни форуми и социални мрежи в интернет ще срещнем съобщения, които приканват българите, пръснати по света, да планират времето си така, че да си бъдат у дома за големия празник и да преживеят още веднъж пъстрите детски спомени.
Международен фестивал "Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" се открива днес и ще продължи до 16 юни. В събитието, с организатор Сдружението за исторически възстановки "Филипопол" се очакват участници от България,..
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа..