Традицията в сватбените обичаи днес

“Човек веднъж се ражда, веднъж се жени и веднъж умира.” Това е една от най-популярните български поговорки. Тя предава съвсем ясно схващането на патриархалния българин за основните житейски стойности. Трите най-важни момента от пътя на човек някога били съпроводени от обредност, наситена с различни ритуални действия и богата символика. И до днес тези събития са запазили в много голяма степен традиционния си облик. Независимо от огромните промени, настъпили в икономическия и социален живот у нас.

Българската традиционна сватба е изключително богат, красив и сложен обичай. Съставена е от три основни момента, които се спазват и до днес под една или друга форма. В миналото тържествата траели около една седмица. Днес често е невъзможно хората да отделят толкова време. Въпреки това много семейства подготвят с огромно внимание всеки детайл, свързан със събитието. Първият кръг от обичаи във фолклорната сватба е свързан с годежа и подготовката на същинския празник. От него днес е запазено главно посещението в дома на родителите на бъдещата булка. Както и вечерта, в която се събират само нейните приятелки. Някога това е ставало в дома на момичето. Днес момичетата обикновено отиват някъде, където се забавляват заедно – бар, дискотека и пр. По същия начин постъпват и приятелите на бъдещия младоженец. В някои случаи на шега се извършва ритуално бръснене – спомен от истинския ритуал, който бил задължителен в миналото.

Най-много традиционни действия се спазват в самия сватбен ден. Правят го почти всички – независимо от своя социален и интелектуален статус. Може би защото дълбоко в съзнанието на всеки българин е запазено схващането, че както премине празникът, така ще върви и бракът на младите. За да не се пропусне и най-малката подробност, семействата се събират специално. Някои дори изготвят списък на традиционните действия, които трябва да извършат. Често родителите или кумът наемат народни музиканти, които свирят по време на ритуалите. И до днес се вярва, че младоженката не бива да излиза от дома си, преди да е откупена символично от роднините на бъдещия си съпруг. Близките на момичето окупират вратата от вътрешната страна. С много шеги и закачки, с различни символични действия и словесни формули, но и със съвсем истинско прилагане на сила, те не отварят на роднините на младоженеца, докато не получат достойна цена. И днес парите за “откупа” се поставят в обувките на момичето. Една от най-популярните песни, която се изпълнява при извеждането на булката е “Ела се вие, превива, мома се с рода прощава”. Някога е била изпълнявана от жени, днес звучи в най-различни изпълнения. Но неизменно е част от празника на хората, които са избрали да включат традиционни моменти в своя сватбен ден.

В един старинен исторически източник /мадридския препис на "История" на Йоан Скилица/ се споменава за сватбата на Мирослава, по-малката дъщеря на цар Самуил. През 999 г. Мирослава се омъжила за Ашот, син на солунския стратег Григорий Таронит. Венчалният обред извършва бащата на булката, а младоженците са под кърпа. Този ритуал се изпълнява и до днес като символ на общия път, общия покрив, общата отговорност, която съпрузите ще носят. Първоначално кърпата е простряна над главите на младоженците, след което се увива около тях и така се вкарват заедно през прага. Обикновено ритуалът се извършвал при посрещането на младоженците в дома на момчето заедно с ритуалното захранване с хляб, сол и мед. Запазени и в съвремието, тези действия често се изпълняват в ресторанта или на мястото, където ще се проведе тържественият обед или вечеря. Отново там е и танцът пред кума. Това е един от най-веселите моменти. Подбират се млади хора, които изпълняват добре народните ни танци. В ръцете си те държат печен петел и хляб. Някога петелът е бил жив. Истински герест петел, окичен с различни по цвят ширити и тъкани, с плодове и монети - символи на добро здраве, благополучие и плодовитост. Днес може би малко българи знаят тези подробности. Но танцът пред кума продължава да е една от най-големите атракции на сватбата.

В наши дни за организацията на големи празненства, все повече българи се обръщат към специални фирми. Ако погледнем в интернет, ще се удивим от разнообразието на предложенията. Прилагането на опита, който имат в това отношение редица чуждестранни фирми, доведе до широкото разпространение на думи като “кетъринг”, “дрес-код” и пр. Трайно навлезли в лексикалния масив, описващ събитието, те съжителстват с простичките, но заредени с достойнство и смисъл “ритане на менчето” и дори “повратки”, чието организиране е включено в цената. Обичаят “ритане на менчето” е интересен и също много забавен. В едно менче се слага бяло и червено цвете. Бялото е символ на мъжкото начало, червеното – на женското. При влизането в дома /в ресторанта/, булката рита менчето, разлива водата и цветята се разпиляват. Вярва се, че което цвете излезе по-напред, първата рожба ще бъде мъжка или женска. “Повратки” пък е старинен обичай, който е свързан с посещението в дома на момичето и при кумовете в понеделника след сватбата. Носят се “блага ракия”, цветя, различни храни. Организаторите на събитията вече са се превърнали в своеобразни “церемониал-майстори”, които определят реда на ритуалите. Понякога те се ръководят по-скоро от външната страна на обичаите, като се стараят да направят празника по-весел и шумен. Показателно е, че въпреки това, някои старинни практики трайно са навлезли в техния списък. Остана да споменем и хвърлянето на жито, бонбони и дребни монети върху младоженците. Както и да чуем едно кръшно сватбарско хоро.

Споделете

Традицията в сватбените обичаи днес

Още от категорията

От динен маджун до Дервишовден – кои са най-новите "Живи човешки съкровища" на България

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Пазарът като културен феномен вчера, днес и утре

От динен маджун до Дервишовден – кои са най-новите "Живи човешки съкровища" на България

Българско Национално Радио