Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българската кухня: Сезонът на лютениците

Снимка: Венета Павлова
В края на лятото идва времето за правене на лютеница – може би най-любимият от всички видове зимнина, които приготвя българинът. Обичат я всички – от малките деца до бабите и дядовците. Намазана на филия, лютеницата е вкусна закуска. Тя може да бъде и част от салата асорти или гарнитура към различни ястия. С нея се правят и аламинути – например лютеница с извара или със сирене, подправя се бобена салата.

Рецептите за нейното приготовление са изключително разнообразни. Основните продукти са червените чушки и домати, оттам нататък по желание могат да се добавят лук, моркови, тиквички, патладжани, зелени домати, дори варени картофи. А подправките са сол, черен пипер, кимион, магданоз и малко захар – за да „приглуши” киселината на доматите.

© Снимка: Венета Павлова

Червените чушки и домати са основните съставки при приготвянето на лютеница.
Различни са и начините за приготвяне на лютеницата. Единственото правило, което обикновено се спазва, е червените чушки да са печени, а не варени – просто защото стават по-вкусни. На някои места пекат и доматите, но по-често те се смилат – най-добре с машинка, която отстранява люспите и семенцата. После се слагат на огъня, докато поизври водата им и сосът се сгъсти. Добавят се подправките. Опечените и обелени чушки също се смилат и се прибавят към доматения сос. Накрая се сипва малко олио. Със сместа се пълнят стъклени бурканчета, които се стерилизират за 10-15 минути. Прибират се на хладно място.

Ако се мине с миксер, лютеницата се превръща в пюре. Впрочем, в соцвремената имаше само един вид купешка лютеница – под формата на пюре. Сега по рафтовете на магазините могат да се видят най-различни варианти на зеленчуковата вкусотия: едросмляна, с добавка на патладжани, моркови, тиквички и т.н.

© Снимка: phood-tales.com

Откъде идва името на лютеницата? От лютивината й – едва загатната или силно подчертана, според вкуса на създателите си. Близки до лютеницата домашни продукти са т.нар. „апетитки” – гъсти сосове от сварени ситно нарязани или смлени домати, към които се прибавят чорбаджийски чушки, нарязани на едри парчета, по желание може и чесън, и кръгчета моркови. Въпросните дълги, извити като рог чушки, са с умерена лютивина. Този разкошен сос е много подходящ за спагети, а и за консумация с топъл хляб – за онези, които обичат пикантната кухня.

Но да се върнем на лютеницата. Ако си мислите, че нейното приготвяне е досаден домакински труд, лъжете се. Да се направи лютеница наистина не е лесно: печене и белене на чушки, непрекъснато бъркане, за да не загори. Но в малките градове и селата варенето й е споделено с комшиите преживяване. Обменят се рецепти, дегустира се продуктът на съседите. „Майка ми вари зад блока лятото на лютеница…” – пише в едно свое стихотворение поетът Георги Господинов. И наистина, лютеницата е събрала цветовете, вкуса и аромата на лятото, за да ги пренесе в сивите зимни дни.
По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

За обредната храна в традиционната ни култура

Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..

публикувано на 14.06.25 в 13:15
Снимка: Международен фестивал „Средновековен Търновград“

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..

публикувано на 03.06.25 в 08:35

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25