Кошерите имали конусовидна форма. Наричали ги кошерища, тръвни, павит – по името на растението, което най-често използвали. Павит (Clematis vitalba) или повит е многогодишно увивно растение, „пълзящ” храст, чиито стебла са подходящи за изплитане на кошници, кошери и пр. В различни райони на страната ни използвали още върбови и лозови пръчки, елови или борови клони. След изработването на кошера, задължително го измазвали отвътре и отвън със специална смес. В зависимост от местните традиции, в състава й използвали глина, оборски тор, слама и пепел от огнището. По този начин удължавали живота на приспособлението и осигурявали добра изолация от промените в атмосферните условия. При много висока или много ниска температура на въздуха (за да не измръзнат пчелите или да не се разтопи медът ), върху кошерите поставяли „качулки” или „кафтани” от слама. Описани са и още един вид пчелни жилища, които употребявало старото местно население на Североизточна България. Наричали ги „стубли”. Представляват кухи дънери, високи около 50-60 см, покрити отгоре с дъски и керемиди. А в Родопите намирали приложение кошерища, направени от елови кори, увити конусовидно.
„Жило до жило, мило гъмжило. Що е то?” – пита една гатанка. Отговорът е – „Пчелите в кошера”. Роенето, т.е. периодът, в който от пчелните семейства се отделят нови рояци, започва през пролетта и продължава цяло лято. Семействата, които се занимавали с пчеларство, определяли един или няколко души, които трябвало да наблюдават процеса на роене и къде ще се захване новият рояк. Това обикновено е хралупа на дърво и пр. След това главният пчелар прибирал новата пчелна армия в плетен кошер. За да примами пчелите да влязат в него, намазвали вътрешността му с маточина и мед. По същия начин събирали и диви пчели от близките гори. Малко по-различен метод прилагали в крайдунавските селища. Там „ловците” изкопавали дупки в някоя стръмнина по брега на реката и слагали вътре маточина.
Отглеждането на пчелите в традиционната практика е неотделимо от голямата почит, на която се радва трудолюбивото насекомо в песни, предания и поверия. Неразрушимата организация на работа, както и способността на пчелите да предсказват с поведението си времето, е в основата на тази почит. От незапомнени времена у нас казват, че повишеното събиране на прополис и натрупването му около входа на кошера вещае студена зима. Ако пчелите излязат сутрин по-рано от обикновено, денят ще е слънчев. И обратно – ако стоят в кошера или летят близо около него, дори навън да е топло и слънчево, съвсем скоро ще завали дъжд. Ако човек сънува пчели, които събират мед, чака го голямо богатство. Но ако те жужат силно или кацат на сухи клони, сънят не вещае нищо добро.
Приложението на пчелните продукти в българската народна медицина се радва на изключително многообразие. Най-лесен за приготовление е десерт от мед, смесен с орехови ядки. Като лекарство помага за общо укрепване на организма, повишаване на имунитета (и мъжката енергия). Може би най-популярна е рецептата, препоръчвана от народния лечител Петър Димков, според която се смесват чист пчелен мед, горчиви ядки от костилки на праскови, двайсетина стръка индрише, лимони. В зависимост от заболяването, се добавят различни други съставки. Тази комбинация със сигурност тонизира. Особено след прекарани тежки болести. И до днес у нас се приготвя в домашни условия т.нар. „благ мехлем” с восък, който е незаменимо средство при рани, изгаряния, травми. Восъкът намирал много голямо приложение и в лечебни компреси, наричани „мушами”. В подходящ съд го затопляли заедно със смола, тамян, зехтин и пр. Потапяли парче памучно платно, докато се напои добре. След това изрязвали част от него и поставяли върху болното място, като преди това затопляли леко „мушамата”. Всъщност и за тези компреси не бива да говорим в минало време, защото все още има хора, които знаят как се приготвят и продължават да ги прилагат и до днес. Използва се и вълшебната сила на прополиса, който съвременните лекари наричат „природен антибиотик”.
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..
Предимно облачно
Разкъсана облачност