Казват, че красивата жена е тази, която умее да подчертава природните си дадености и да прикрива недостатъците. Казват още, че най-скъпо струва естествената хубост. Нашите прапрабаби едва ли са обсъждали подобни проблеми, но със сигурност са имали своите козметични помощници. В духа на доброто поведение в патриархалната общност, усилията за разкрасяване трябвало да останат незабелязани. Но както песните и другите женски умения, от майка на дъщеря се предавали тайните за борба с естествените природни процеси.
„Ти не знаеш ли, любе, какво се купува на младо девойче? На бяло лице – белило, на черни вежди – ваклило, на тънки устни червило…” – откъсът е от тракийска песен, но подобни текстове можем да срещнем във всички фолклорни области. В някои се споменава и „турско червило” – разпространеното средство за подчертаване на устните идвало от земите на югоизток от нас. Според някои съвременни статистики, един мъж „изяжда” през живота си около шест килограма червило. В това отношение някогашните българи били защитени от вредните влияния на някои от съставките – жените им използвали само естествени оцветители. За такива се считали например черешите и вишните. Според народа ни, девойките, които ядат в изобилие от тези плодове през пролетта, запазват дълго аления цвят на устните си. За приятен кафяв оттенък използвали зелени орехчета, но много внимателно. Защото високото съдържание на йод може не само да оцвети, но и да увреди устните.
Белилото, за което се пее в песните, било вид помада, с която младите момичета се опитвали да придобият по-равен тен на лицето. Особено през лятото, по време на усиления полски труд, девойките и невестите се стараели да покриват лицата си със забрадки, за да ги запазят от слънчевите лъчи. Тъмната кожа била признак на друга народност, а българките винаги са били възпявани като белолики.
В народните рецепти за постигане на по-добър външен вид на лицето присъстват различни растителни видове. Общоизвестно е, че лимоновият сок е сред най-универсалните средства за подобряване на тена. В районите на страната ни, където вирее това растение, прилагали сока от лимон самостоятелно или в комбинация с билкови отвари. Особено подходящо е при петна на лицето. При подобни случаи използвали и лапи от сварени листа и корени на магданоз. Добре действа и измиване на лицето с дъждовна вода, в която е киснал магданоз. Според народния лечител Петър Димков, който е изучавал и тази област от българската традиция, със същия ефект може да се използва пресен сок от скълцани свежи листа. А също – отвара от млади цветове на глухарче.
За добър тен народната медицина препоръчва налагане на лицето с мед, разреден с малко вода. В тази рецепта водата може да се замени с неварено мляко. В районите, в които се отглеждат маслодайните рози, жените използват розовата вода за козметични цели. Най-простият метод за поддържане на свежия вид на лицето се прилага и днес. Първо лицето се намазва с няколко капки етерично масло, зехтин и пр. Веднага след това се обтрива с розова вода. Получава се много нежна емулсия, която не отстъпва на много готови козметични продукти.
Вероятно с появата на първите специалисти по фармакология у нас, стават известни и различни помади, приготвяни у дома по определена рецепта. Най-популярна сред тях е помадата от бял восък, бадемово масло и розова вода. Последната най-добре да е „първак”, т.е. получена в началото на процеса при преработка на розите. В домашни условия приготвяли и помада от краставици и зехтин – прекрасно избелващо средство. За получаването на добра консистенция на сместа се изисквали специални умения. Не всички жени успявали да приготвят кремове. Обикновено това били билкарки, запознати с приложението и на други средства, освен изброените.
И досега много хора у нас използват природните дарове при проблеми с кожата. Може би най-популярни са маслените извлеци от невен, жълт кантарион и др. Те се приготвят изключително лесно. Според Петър Димков пропорциите са следните – 10 г невен се залива с 50 г чист зехтин. Престоява една седмица, прецежда се и се пази на хладно. В Родопите се приготвя същата рецепта, но освен маслинено олио се използва свинска мас. Жените загряват мазнината и след това добавят билката. Казват, че се получава прекрасен крем за лице, който предпазва от студ и заличава дребни козметични дефекти. Подходящ е и за нежната кожа на малките деца. В Родопите отново прилагат старинна рецепта за т.нар. „благ мехлем”, който не само подобрява вида, но и лекува всякакви кожни проблеми. „Благият мехлем” е известен на много места у нас, но в Родопите го приготвят със специална смола, която събират в определен период от годината.
Хумата също е сред популярните средства в народната козметика и медицина. Използва се за почистване на лицето, за подсилване на косата или вместо сапун, а също – за компреси при някои болести. Нашите баби знаели още много рецепти за подобряване вида на косата, считана за един от основните женски атрибути. С отвара от дъбови кори се предпазвали от неприятното бързо омазняване. При по-суха коса прилагали маска от счукани маслини или свинска мас, жълтък и ракия. Бях дете, когато почти стогодишната баба на една съседка ме помоли да й помогна при приготвянето на тази смес. Въпреки напредналата си възраст, жената имаше красиви плитки, които покриваше със забрадка. Каза ми, че тя самата била малко момиченце, когато по същия начин намазвали косата й преди измиване. Много популярни са и средствата за запазване на естествения цвят. За поддържане на руса коса в народната практика се срещат отвари от слама или цветове на слънчоглед, по-рядко – от лайка. За кестенява коса сварявали зелените обвивки на орехите, но докато са още свежи, преди да променят цвета си и да се съсухрят. Казват, че от побеляване предпазва копривата. Отварата от нея се прилага външно, но е добре това парливо тревисто растение често да присъства в храната ни. За измиване на косата, а и за приготвяне на извлек, предпочитали дъждовна вода, която събирали в големи съдове. Познавачите твърдят, че към всички средства за лице и коса е добре да се добави малко мед. Но най-добре е човек да се труди правилно, да не държи лоши мисли в главата си, да спазва постите и да спи достатъчно. Защото злината се отпечатва първо на лицето, а сънят е по-сладък от меда, казвали някога.
Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..
Гостите и жителите на столицата могат да се потопят в периода на късната античност и управлението на император Констанций II – един от синовете на Константин Велики. Възстановката се организира на 21 и 22 септември от сдружение за антични..
Курортните селища по Българското Черноморие могат условно да се разпределят в две категории – съвременни, забележителни със своите шумни и многоцветни улици, а във втората категория попадат достолепните пристанищни градове, с многовековна история,..