Темелко Темелков е човек, който винаги се е стремял да прави това, което му харесва. Фотографията от хоби се превръща в негова професия, когато вижда, че има бъдеще като творец. В годините е доказал своя професионализъм, свързвайки името си с мода, реклама, музикални клипове и филми. Повод да обърнем поглед към изкуството му е „Вечерна прожекция” – първа самостоятелна негова изложба. Въпреки че нарича себе си комерсиален фотограф, той търси вдъхновение в човека и в неговата естествена красота – без грим, без фалш. Уловените мигове с фотообектива му ни пренасят в свят колкото реален, толкова и измамен. Но това, което го доближава до нас, зрителите, е емоцията, в която ни потапя чрез снимките си. Темелко Темелков е почитател на по-старото фотоизкуство, на времето, в което черно-бялата фотография е била стил, визия, енергия. За него тя е класиката, историята в това изкуство. Вече всичко около нас е цветно, само фотографията може да си позволи лукса да бъде запазена в своя първоначален вид, а именно черно-белия. Така човек се фокусира върху дадения обект, без да се разсейва от цветовете. За Темелко Темелков черно-бялата фотография е въпрос на личен избор. Затова и във „Вечерна прожекция” почти всички фотоси, с няколко изключения, са черно-бели. Образите, попадащи под обектива на Темелков, най-често са непознати лица, които, както той се изразява, „нямат нищо против да бъдат снимани”. Разбира се, сред тези, които са заснети за тази изложба, има негови приятели и колеги. Но като цяло тематиката, засегната в изложените фотоси, е под влиянието на нощния, вечерния живот, на клубовете и баровете – там, където хората се отпускат, забавляват се, свалят едни маски, за да ги заменят с други.
Майсторът на обектива разказва за мотивацията, стимула, начина на работа, за вдъхновението, което фотографията му дава:
„От години обсъждам с координаторите на „Фотосинтезис” идеята да направя самостоятелна изложба в тяхната галерия. Досега не съм събирал в експозиция мои снимки, защото не мисля, че има какво толкова да покажа. Имам предвид факта, че моята работа за списания и реклами е достатъчно видима за хората. Повечето мои колеги изпитват силно желание да споделят собствените си преживявания с хората, но аз не съм такъв. Затова и поводът за „Вечерна прожекция” бе инспириран от „Фотосинтезис”, а не от мен. Темата, която представям, не е конкретно набелязана – това са снимки, които съм правил за себе си, а не с цел да бъдат някъде показани. Всъщност сега за първи път си дадох сметка, че наистина разполагам с материал, който би бил интересен за хората. Аз съм комерсиален фотограф, не снимам само за удоволствие. Но когато човек задълбае прекалено много в комерса, започва да му липсва основната причина, поради която е започнал да се занимава с фотография. И по-точно – творческият аспект като стимул. За мен снимките от изложбата са едно вътрешно успокоение, че аз продължавам да развивам любовта си към снимането и мога да правя неща, които ме забавляват. Мисля, че и затова изложбата ми е непретенциозна. Аз обичам да снимам хора, обичам да общувам с тях и затова ги снимам. В началото, когато започнах да се занимавам с това изкуство, у нас още едва прохождаше модната и рекламната фотография. Затова насочих моя интерес и обектив към хората.”
Премиера на спектакъла „Историята на Вълковото семейство, или преселници“ по романа на Константин Петканов „Преселници", ще се състои тази вечер от 19,30 ч. в читалище „Славянска беседа 1880" (малката сцена на театър "Сълза и смях", ул. Георги С...
Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..
Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български филми: "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Аватнаж", "Вилна зона", "Време разделно", "Служебно положение..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..