Окото и погледът се свързват също и с желанието, оттам и поговорката „Очи пълни, ръце празни”, както и фразата „Шарят му очите” – за човек, който проявява прекомерен интерес към противоположния пол. Намигането се смята за недвусмислен еротичен жест, но носи и риск от появата на определено очно заболяване – ечемик.
Очите са важен елемент от красивата външност, особено при жените. В традиционната култура на българите се отдава явно предпочитание на тъмните очи. Смята се, че „Синеоката мома струва петстотин, а чернооката хиляда”. Според едно предание за Чавдар войвода, софийският паша успял да го залови, като го подмамил с обещанието, че ще му дари всички чернооки невести и девойки в града. Безброй народни песни възпяват черните очи на любимата – говори се за „черни очи еленови, тънки клепки босилкови и вити вежди гайтанени”. Красивите женски очи се сравняват с „вишни череши”, „черни маслини” или „ясни звезди”. Момъкът копнее за черните очи на хубавицата, за бялото ѝ лице и за тънката ѝ снага и я моли да му ги подари, а тя се колебае: „Дъли да му дам? Че как да му дам като ма майка гльода оттам…”.
Прекалено големите очи обаче не са на почит. В една хумористична песен капризният любовник заявява: „Твойте църни очи, моме, големи кат плочи! Не ти ги искам моме, дръж си ги за тебе!”. Според традиционните вярвания необичайно големи и страшни очи имат демоните и змейовете, както и някои хора с демонични способности. Казва се също, че „На страха очите са големи” – уплашеният човек преувеличава опасностите, които го грозят.
Очите притежават и магически сили. Погледът на определени хора може да предизвиква специфични неразположения, наречени уроки, които се проявяват с треска, главоболие, отпадналост. Смята се, че сините и зелените очи имат по-голяма способност да урочасват. „Лоши очи” имат и „заповторените”, които като малки са отбити от майка си, а после закърмени отново, както и тези, които са мъртвородени, а после съживени от бабата акушерка. Освен да предизвиква уроки обаче, окото може и за предпазва от тях. Като амулет срещу лоши очи се носи синьо стъклено мънисто, понякога и с изображение на оченце.
Смята се, че очите са едно от най-ценните притежания на човека, оттам и поговорката: „Пази го като очите си!”. Незрящите хора, „слепците”, са смятани за маргинални фигури в своите общности. Те не могат да участват в обичайните ритуали на връстниците си и рядко сключват брак. За сметка на това се вярва, че на такива хора се отварят „духовните очи” и те придобиват способността да виждат в отвъдното. Пример за това са слепите ясновидци и пророци, като най-прочута в ново време е Вангелия Гущерова, известна като баба Ванга, Петричката врачка. Често са слепи и древните певци от типа на Омир, които изпълняват дългите до няколко хиляди стиха епически песни. У нас подобни фигури докъм началото на ХХ век са слепите просяци, които обикалят по села и градове и пеят традиционните юнашки песни.
„Човешкото око е ненаситно”, казва народът и го потвърждава със следната приказка: веднъж един цар заръчал на рибар да хвърли мрежата си в морето за негов късмет. Обещал, че ще заплати в злато теглото на онова, което рибарят извади. За всеобщо разочарование в мрежата се хванала само малка костица. Сложили я на едното блюдо на везните, а царят поставил в другото жълтица, но блюдото с костицата се оказало по-тежко. Царят трупал все повече и повече злато, но блюдото било като омагьосано и не помръдвало. Объркан и смутен, той изпратил да повикат най-мъдрата старица в царството му, та да я пита що за чудо е това. Дошла бабичката, погледнала везните, а после се навела, взела от земята шепа пръст и я турила върху костицата. Тутакси блюдото олекнало и се вдигнало нагоре. На смаяния цар жената обяснила, че това е костица от човешко око: то винаги ламти за още имàне и само в пръстта се насища. Царят никога не забравил поуката от тази необикновена случка… Да не я забравяме и ние!Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..