Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„В село войници сбираха”

| обновено на 30.04.14 в 15:59
Снимка: lostbulgaria.com
„Изпращане на войник” – това словосъчетание обикновено извиква спомени от недалечното минало, когато почти всички млади мъже в България трябваше „да отбият войнишката служба”. Тогава родителите на младежа задължително организираха пищно тържество – „изпращане”. Поне в селата и малките градове, където близостта с народните традиции е значително по-голяма. А и съобразяването с общественото мнение си казва думата. Както често се шегуваха, изпращането на войник е като сватба, само дето липсва булката.

Военната служба винаги е била знак за възмъжаване. Според една популярна поговорка, който не е ходил войник, никога не става истински мъж.  По време на социализма – някъде от средата на ХХ век, „изпращането на войник” се превръща в своеобразен заместител на традиционните обичаи, посветени на трансформацията юноша – мъж. Няма да търсим паралели със старинните ритуали, но няколко задължителни елемента неизбежно навяват асоциации с тях. На първо място е подстригването на момчето – на самия празник или ден след това, и закичването му със здравец. Прическа „гола глава” беше едно от изискванията към младите войници по съвсем други съображения. Хората го превръщаха в специален момент – може би като много далечен отзвук от българската традиционна сватба например, в която подстригването на младоженеца се извършва със специален ритуал.  Китка здравец с червен конец новобранецът ще получи и при раздялата с родителите, отправяйки се към „родната казарма”.

Друг важен момент са даровете. Като на сватба родителите подаряваха на гостите си различни практични вещи. А роднини и близки обикновено даваха на бъдещия войник пари. На трапезата непременно трябваше да присъства курбан. У дома, в ресторант или на селския площад, масите винаги биваха отрупвани с какво ли не. И, за да е пълен празникът, той често преминаваше под звуците на „жива музика”. По своята същност „изпращането” беше весел момент, макар и да бележеше дълга раздяла с родителите, приятелите и любимата.

Съвсем различна е била картината в края на ХIХ и началото на ХХ век. Нека припомним, че две години след Освобождението на България от османско владичество, през 1880 г., влиза в сила Законът за новобранците, според който в Княжество България се въвежда всеобща задължителна военна повинност. По-късно идват години, в които страната ни  участва в няколко войни, много българи загиват без време по бойните полета. И в ония времена фамилията се събирала около трапезата, за да изпрати войника на служба. Преди това ритуално приготвяли храна,  непременно погача и вино.


И още нещо – освен задължителната китка здравец, в старо време жените изработвали различни амулети, за да защитят своите близки, които си имат работа с оръжия. Тук на помощ идвали селските врачки и билярки, запознати с различни магически практики. Според някои, от куршум предпазва частица от пъпната връв на извънбрачно дете, зашита в дрехите до сърцето. Някога вярвали, че това пази и от всички познати болести. Старата кожа, която змията смъква от себе си, има същата сила.  Народът ни я нарича „съблеклото” на змията или риза. Тази змийска риза зашивали в кожена торбичка, а след това я прикрепяли здраво от вътрешната страна на войнишката дреха. Вярвали, че както змията – стопанин пази дома, така кожата й ще пази бащата или сина. В някои райони подобна сила приписват на кожа от змия, убита на свят ден – Благовец, Гергьовден и пр.


Голям дял от народните песни, в които се споменават войници, са любовни. Те разказват как младите момичета изпращат своите годеници. Много от тях са посветени на сълзите, с които девойката „полива” красивите цветя, преди да ги увие в китка за любимия. Възпята е и младата невеста, която чака съпруга си, но от него няма никакви вести. А също – „майчина бяла погача и бащино вино червено”, с което роднините изпращали войника. Не са малко и текстовете, съхранили любовни клетви и пожелания. „Расти, цвете, расти, китка да набера… да изпратя либето си войник да иде, служба да служи. А кога се върне, мене да вземе, булка да му стана…”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Международен фестивал „Средновековен Търновград“

За три дни през юни Велико Търново заживява във времето между XII и XIV век

За десети пореден път фестивалът "Ежедневието на Средновековен Търновград" ще събере от 6 до 8 юни участници от различни краища на Европа, за да възстанови историческите събития и бита на града такива, каквито са били между XII и XIV век, когато е..

публикувано на 03.06.25 в 08:35

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30