Преображение Господне (6 август) е един от дванайсетте Господски празници. Установен е още в първите години на християнството, попада в периода на Богородичните пости.
Народните вярвания, ритуали и забрани около 6 август са свързани с промените, които носи пренастройването на биологичния часовник. Те отразяват и нескончаемия стремеж за правилно поведение, съобразено с божиите закони и предписания – така, както нашият народ ги е прочел в отворената книга на природния и житейски кръговрат.
Макар и разположен в разгара на лятото, според народните представи Преображение бележи пределното време на прехода към есента. Слънцето се обръща с гръб към лятото и с лице към зимата. Денят намалява, змиите и гущерите се скриват по дупките си, лястовиците започват да се събират за своето пътешествие на юг. В някои родопски села съществува вярата, че Господ „прибрязнува” (пуска бразда) от небето – знак, че може да започне сеитбата на есенните култури. Казват, че в нощта срещу празника в небето се отваря „божата врата”. На нея се явява сам Господ и изпълнява желания. Това вярване съществува и до днес. Отнася се преди всичко за друг граничен момент в природата, отбелязван на Богоявление (Йордановден, 6 януари). Но надеждата за светло преображение и промяна държи будни хората и срещу Преображение. На много места у нас майките карали децата си да гледат нощното небе, за да не пропуснат мига и да се помолят за здраве и богатство. Учели по-младите, че това е време за равносметка и вътрешно преобразяване – преди да се смени сезонът и природата да поеме към зимното затишие.
Сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест на Земята – че се е родил Божият син, затова денят е особен и трябва да се отпразнува със специално внимание и много празнични обреди. След тихата и свята нощ, когато българите се..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и..
В наши дни, както и в миналото, от ранната утрин на Бъдни вечер цари суетня в домакинствата покрай подготовката за най-важната вечеря в годината. Вечерята в очакване на Рождество е постна, но също така трябва да е богата и изобилна,а ястията – да са..
Тодоровден е значим български празник, който се отбелязва в съботата след Сирни заговезни – тази година датата му е 8 март. Според народните вярвания,..