Служба, светец или курбан е празник в чест на християнски светец, избран за покровител на рода, на еснафската задруга и пр. Среща се във всички области на страната ни, макар и в различни варианти.

Празникът съществувал по нашите земи още преди установяването на християнството като официална религия. Според българските изследователи, езическият му вариант бил запазен сравнително дълго. В зависимост от регионалните диалектни особености има различни имена – стопан (стопанин), стопанова гозба, курбан на дядото, наместник.

Стопанин или сайбия наричали някога покровителя на къщата. Този, който пази семейството, стоката и пр. Стопанинът е невидимо същество. Обикновено той е известен член на фамилията – войвода, свещеник или селски първенец. Вярвали, че след смъртта си той оставал закрилник на своите наследници, а духът му продължавал да витае около домочадието. Когато приближавала опасност, се явявал насън на някого от семейството – обикновено на най-възрастния мъж. Големият български етнограф Димитър Маринов е записал свидетелства за подобни съновидения или други специални знаци, чрез които стопанинът предупреждавал и предпазвал от беди. В негова памет патриархалната общност се събирала веднъж годишно – за да засвидетелства почит и благодарност към своя невидим покровител.

С навлизането на християнската религия обичаят променя названието си, но запазва същността си. А сред планинското население на Родопите, Пирин и Странджа до началото на ХХ век отбелязвали паралелно и анонимния стопан, и светеца-покровител.

Приготовленията за трапезата в известна степен повтарят обредните блюда, характерни за Бъдни вечер. На семейно-родовата служба непременно присъстват хляб, вино и варено жито с орехи и мед. Според обичая хлябовете най-често са два – боговица и светец. Боговица, наричана още богова пита или божи колак, е хлябът, посветен на Господ и къщата. Светец, литургия, параклис, шарен леп, черковник са имената на хляба, наречен на светеца-патрон.

Някога обичаят продължавал три дни. Вярвали, че светецът-покровител идва в дома ден преди определената дата. За да го посрещнат подобаващо, слагали малка трапеза, на която канели само близки роднини или съседите. Тази трапеза наричали вечерница, както и хляба, който месели специално за ритуалната вечеря.

Третият ден се нарича патерица – тогава изпращат светеца-покровител. Според едни – той оставя в задругата своята патерица, според други – идва да си я вземе. В чест на тая магическа тояга, с която светецът благославя, но и наказва, се слага скромна трапеза, също наричана патерица. Поднасят се ястията, останали от предишния ден. Главата на семейството чупи боговицата, половината от която се поставя пред домашната икона. След време този хляб се отнася на нивата и се разчупва на малки късчета, които се разпръскват по земята за Бога. Днес обикновено се отбелязва само датата на светеца, а вечерницата и патерицата са само спомен.