Първият сняг, независимо от деня и месеца на своята поява, се счита за лековит. И до днес се случва хората да се търкалят в него. Или поне да измиват лицата си за здраве. Някога вярвали, че така ще се предпазят от главоболие и проблеми с кръста по време на тежкия полски труд през лятото. Добре е, когато снегът се появява и си отива навреме. В противен случай стопанският цикъл се обърква, нарушава се жизненият ритъм на всички живи създания. Следва глад, недоимък и неволи. Особено за бедните.
Последният сняг се нарича „щърков”, защото предвещава идването на пролетта и на прелетните птици. Щърковият сняг вали едър, „на пашкули”, Според народното вярване, тези „пашкули” показват, че щърковете са тръгнали на път към нашите страни. В народната терминология съществуват още няколко вида сняг. Когато вали без вятър, се нарича „тих сняг”. Ако е придружен с вятър – виелица, с вихрушка – фъртуна. Снегът, който се топи веднага, наричат „югов сняг”, защото е с „юговия вятър”.
Със снега са свързани и много народни мъдрости за преходните неща в този свят. За тях и до днес казваме, че са трайни колкото „ланшния (миналогодишния) сняг”.
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..
Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..