Цяла седмица след престрелките между въоръжена група и полицията в македонския град Куманово българите продължават да се питат какво толкова стана в западната ни съседка, за да се стигне до боеве с десетки жертви. Отговор не получиха и политиците. В разговор с македонския си колега Никола Попоски външният министър Даниел Митов отново настоя за изясняване на обстоятелството около станалото. Военни действия не е имало, но Съветът за национална сигурност към правителството заключи, че за България най-важни са запазването на териториалната цялост на Македония и нейната политическа стабилност. Напрежение по границата не бе възникнало, но военният министър Николай Ненчев обяви, че при необходимост армията ще съдейства за нейната охрана. Сраженията спряха и обстановката уж се успокои, но премиерът Бойко Борисов заяви, че се подготвят пунктове за македонци с български паспорти, които при хуманитарна криза да могат да се приютят в България. Тревогата явно е била много голяма, защото са предприети съвместни учения на армията и спецчастите за борба с тероризма. Началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов даде да се разбере обаче, че всъщност българските специални служби още нямат отговор дали събитията в Македония са възникнали спонтанно или са следвали нечий сценарий. Обърканата ситуация активизира и политическите сили в страната. Движението за права и свободи намери за уместно да напомни заслугите си за т.нар. български етнически модел и настоя за нова стратегия за разширяване на ЕС към Западните Балкани. От БСП коментираха, че отлагането на разширяването на ЕС към Западните Балкани поражда опасност от дестабилизиране на региона. Националистите от ВМРО пък настояха София да поеме посредническа роля за консенсусни решения между Македония, Сърбия, Косово, Албания, да сложи край на тихата си дипломация в региона и да започне активно да се грижи за българските общности на Балканите, отстоявайки националните интереси. Липсата на ясна представа за ставащото в Македония се изрази и в липса на яснота при съответните реакции, а липсата на яснота поражда само допълнително напрежение. Пик на напрежението може да се очаква на 17 май, за когато е насрочен голям митинг на опозицията срещу управляващите от ВМРО-ДПМНЕ, и на 18 май – за когато управляващите насрочиха контрапротест.