Сред най-знаковите за българското изобразително изкуство имена безспорно е Златю Бояджиев (1903-1976). Изложба с портрети, рисувани от него, е представена в Националната галерия. Сбирката е дело на колекционера Боян Радев.
Отново показваме любим български автор. Може би един от най-българските автори – Златю Бояджиев – каза при откриването на изложбата директорът на галерията Слава Иванова. – Но с една колекция от портрети, които мнозина от нас не са очаквали, че Златю Бояджиев е правил. Един по един, Боян с невероятно търпение, усет, страст, които истинският колекционер притежава, е събирал през годините. Тук ще видите подбрана колекция от портрети на интелектуалци, писатели, художници, актьори. И едновременно с това ще видите ликовете на обикновени хора. И то така, както само Златю Бояджиев би могъл да ги пресътвори. С оня дълбок психологизъм, който само той можеше да извади от човешкия образ. Искам да благодаря на Боян Радев за неговата щедрост да споделя с нас великолепието на своята колекция. С всяка нова изложба Боян Радев все повече и повече вдига летвата и не зная докъде ще стигнем. Но аз съм убедена, че и следващата негова изложба тук ще бъде също толкова прекрасна, също така ще радва и окото, и душата ни.
През първия си период (до 1951 г.) Златю Бояджиев вече проявява своята творческа личност, макар и все още в рамките на класическите традиции. От ранното му творчество е представеният на изложбата „Дамски портрет” (1932). През 1951 г. художникът е сполетян от тежка лична катастрофа – в резултат на инсулт е парализирана дясната му ръка. Творческият му път изглежда приключен, но не – скоро започва да рисува с лявата си ръка, а стилът и техниката му рязко се променят. Рисува големи платна с оригинален колорит и богато въображение. Тези творби постепенно завоюват признанието на публиката и критиката. В тях има и гротеска, и символика, по нещо от наивизма, декоративното изкуство, магическия реализъм....Всъщност, определението не е толкова важно. Просто казано, картините му веднага привличат погледа и грабват вниманието на зрителя.
Камерните портрети от по-късния му период дълго време са засенчени от мащабните му цветови симфонии. Подобно на последните струнни квартети на Бетовен, които дълго време са в сянката на грандиозната му 9-а симфония с нейната сияеща „Ода на радостта“, но меката им акварелна звучност и точните им щрихи веднага водят познавача към личността на техния автор. Така и портретите на Златю Бояджиев са напълно характерни за неговия гений. В тях има много творческа фантазия, съчетана с проникновеното представяне на конкретни личности, повечето добре познати у нас. Колоритът, оригиналната композиция (положението на фигурата и лицето), находчиво изтъкнатите детайли правят портретните му творби необикновено ярки и характерни. Пример за тази находчивост е образът на известната ни актриса Катя Паскалева, разгърнат в триптих, рисуван през 60-те години. Трите картини представят актрисата в различно време от живота й, като изтъкват и различни черти от характера й.
Колекционерът Боян Радев също е човек с необикновена съдба. Той е най-успешният български състезател по борба класически стил, двукратен олимпийски шампион (през 1964 и 1968). След приключването на спортната му кариера любовта към изобразителното изкуство се превръща в колекционерска страст. По-късно става и виден дарител. Националният исторически музей го обявява за свой дарител номер едно, а една зала в музея е наречена на негово име.
Много съм горд, че притежавам една част от творчеството на големия български художник Златю Бояджиев – каза Боян Радев при откриването на изложбата в НХГ. Трябва българският народ да бъде горд, че има такива големи личности. Бъдете горди със Златю Бояджиев и бъдете горди, че сте българи. Трябва да има повече такива българи, които да вдигат знамето на България и да се знае, че България не е втора ръка.
Боян Радев сподели за Радио България, че подготвя и следваща изложба с картини на Златю Бояджиев.
Снимки: Постоянната експозиция „Златю Бояджиев”, ОИ „Старинен Пловдив”, Националната галерия и Венета ПавловаЧетвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По..
Вече десет години студенти от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" полагат целенасочени усилия за насърчаване на четенето сред..
Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че..