Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В Пловдив се открива Музей на ютията – единствен на Балканите

Над 1200 експоната онагледяват историята на уреда, който се е използвал и за декорация в дома

Снимка: Регионален етнографски музей – Пловдив

Огнедишащ змей ще посреща посетителите на първия Музей на ютията на Балканите, който се открива на 21 ноември в Пловдив. От устата му ще се отронват думи на насърчение – с жадни за нови знания очи хората да се потопят в историята на уред, възникнал сравнително скоро след появата на човека на тази Земя.

Още с пристъпването на прага на музея ще възникват множество въпроси, уверява уредникът в Регионалния етнографски музей Грозделина Георгиева: "Защо върху ютиите има обемни фигурки на богове и богини, на петлета и дяволчета, на лотус и италианската вълчица с Ромул и Рем?".

Грозделина Георгиева

Оказва се, че този уред векове наред е служил не само да изглажда тъканите, но и да краси дома. Той възниква веднага щом пещерният човек захвърля кожите.

Откъде идва думата ютия в българския език и откога:

"Първите ютии представлявали камъни, които чрез затопляне успявали да изправят нагънатите нишки, заменени по-късно от парчета метал, нагорещявани в огнищата – разказва уредникът. –В музея ще научите например, че в римско време тя е била изработвана от нетраен материал и можем да разберем как е изглеждала само от рисунки и стенописи. Тук ще видите и някои от най-древните ютии в източния свят – китайските, използвани за гладенето на коприна от IV век пр. Хр. до средата на XX век. С помощта на снимков материал, изображения и анимация ще се запознаете със символите върху много от ютиите, които освен обемни фигури имат и гравюри с кораби, змейове, грифони. Въобще ще се потопите в символен свят, който се представя чрез един наглед прост уред."


По българските земи ютията се използва от праисторически времена. През XIV век майсторите започват да я изработват от парче желязо и в музея могат да се видят ранните абаджийски уреди, наричани "гъски" заради странния им вид – в експозицията  е предвидена специална зала, посветена на българското производство на ютии:

"У нас по-популярна става шведската въглищна ютия, която работи с нагорещени въглища – продължава разказа си Грозделина Георгиева. – В същото време някои от заводите в Казанлък произвеждат уред с коминно тяло, но коминът за извеждане на парата е разположен в задната част, а не отпред, както в английския тип. С тези тежки ютии са се изглаждали военните униформи. Пловдив пък е бил първенец с около шест фабрики, които са произвеждали въглищни ютии и впоследствие се обединяват в държавното предприятие "Балкан". От 1953 г. паралелно започва да се използва и въглищната, и електрическата ютия."


И тъй като ютията била многофункционална вещ, в музея е създадена специална зала, в която може да се види как през XIX век започва да се изработват прототипи на работещи ютии с украса, служещи и като кутии за цветя, яйца и дори скривалище за писма. Подобни уреди от порцелан например се продавали в сувенирните магазини, тъй като хората открили, че излъчват собствена красота и стоят добре на полицата в дома.

Друга интересна подробност е, че ютията дълги години не е била женски уред заради теглото й, достигащо понякога цели 10 килограма. Наистина ли мъжете са се грижили за красотата на облеклото на своите дами? "Разбира се, нашите абаджии и терзии са били мъже, защото много трудно жена би се справила с т.нар. гъска", отговаря Грозделина Георгиева. В миналото е имало и различни ютии в зависимост от елементите на дрехата.

“Имаме панталоногладачка, имаме за вратовръзки, за дантели – дава примери уредникът. – Ютията неизменно е свързана не само с тъканта, но и с развитието на моделите. Ако у нас през XVII век се е ходило с носия и не е имало необходимост от фини ютии, тъй като не са могли да изглаждат грубата аба, спомнете си какви рокли и мъжко облекло с яки с дантела е имало във Франция, в Австро-Унгария. Затова и можем да кажем, че това е уред, който го владее модата."


Цялата хронология – от каменния до най-съвременния уред, който дори не докосва тъканта, може да се проследи в залите на музея, възникнал сякаш по чудо в Пловдив. Неговата история започва с една намерена на улицата въглищна ютия с главата на богинята Атина Палада, запалила нечия колекционерска страст.

"Художникът Димитър Добрев, който е нашият дарител, стои в основата на тази мащабна операция да създадем Музея на ютията и така да осъществим неговата мечта – казва Грозделина Георгиева. – Преди много години той остава впечатлен от този толкова елементарен уж уред, виждайки в него произведение, изработено от художници и скулптори. Атина Палада е направена толкова фино, че си личат къдриците, очите, шлема на главата й, защото това е богинята, родена от бедрото на Зевс, богинята не само на мъдростта, но и закрилница на женските занятия като тъкачеството. И Димитър Добрев събира тази полуразпаднала се ютия, поправя я, слага й дръжка и успява да я закрепи. Оттогава цели 40 години събира тези уреди и идва моментът те да намерят дом при нас. Дори и през последната година той се обаждаше и казваше, че е събрал още, а на думите ми, че са достатъчно, отговаряше: "Човек като види красота и не може да спре"."

За съжаление, дарителят не дочаква да види музея на мечтите си, събрал благодарение на неговата щедрост над 1200 реликви от цял свят.

Снимки: Регионален етнографски музей – Пловдив, btvnovinite.bg

По публикацията работи: Ергюл Байрактарова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Уникалните празници на операта и балета в Стара Загора започват на 21 ноември

Едно от най-значимите събития в културната карта на България – Фестивалът на оперното и балетното изкуство в Стара Загора, започва по традиция с премиера на домакините от Старозагорската опера. На 21 и 22 ноември първата извънстолична оперна трупа у..

публикувано на 20.11.25 в 07:20
Янка Селими

Преводачът Янка Селими с награда за принос от Панаира на книгата в Албания

На 28-ия Панаир на книгата в Тирана името на преводачката Янка Трифонова Селими бе обявено сред носителите на награди, като тя бе отличена със специален приз за кариерен принос от Асоциацията на албанските издатели в сътрудничество с Посолството на..

публикувано на 18.11.25 в 14:13

Филмът на Стефан Командарев Made in EU спечели награда във Франция

Филмът Made in EU спечели Наградата на критиката на Arras Film Festival във Франция, информират от екипа на филма на режисьора Стефан Командарев. Журито е било съставено от кинокритици и журналисти от France 2, France Inter, Allociné, Konbini, Vanity Fair..

публикувано на 17.11.25 в 10:31