Нов ден, нова година, казвали някога на Игнажден. Според народния календар, днес започва „младата година“. Важно е кой пръв ще влезе в къщата – ако е добър, имотен и късметлия, ще осигури плодородие и добруване. Ето защо на Игнажден не било прието да се ходи на гости без покана. Хората гледали да не излизат от къщи без причина, а ако се налагало да го направят, се връщали непременно с пълни ръце, носейки слама. На този ден гадаели каква ще бъде следващата година, извършвали обредно-магически практики за осигуряване на добър приплод при домашните животни, особено при кокошките. В някои краища на България срещу Игнажден била и първата кадена вечеря, на която слагали постни храни, сурово жито и пр.
Според вярванията, от Игнажден започват родилните мъки на Богородица. Започва и празничният коледно-новогодишен цикъл, съпроводен с богати трапези и различни обредни хлябове, пити, колаци, замесвани със специални ритуали и песни...
Рано сутринта на Игнажден жените приготвяли тестото. След като втаса, взимали дарака и четката, с която обработвали гръстите (конопа), загребвали малко тесто с тях и наричали: „Това е за кадията!“ В случая „кадия“ е табуирано име за различни болести. След това омесвали малко кравайче от това тесто, но не го изпичали, а го оставяли някъде да изсъхне. По-късно използвали колачето за лек – слагали по малко от него в мед и го давали на болния. От същото тесто откъсвали с два пръста и правели кръстен знак на някоя от къщните греди, за да бяга злото от тях. Чак след това пристъпвали към приготвянето на колаците. Правели толкова колаци, колкото са членовете на семейството и един, който пазели, за да бъде каден на Бъдни вечер. На много места месели и други хлябове. Например, в Тетевенско във всяка къща правели кравайче и кукла, намазани с мед. Ако полезникът е момче, давали му кравайчето, ако е момиче – куклата. В Североизточна България пък месели особен хляб, наречен игнатска пита. Кадели го и раздавали по малко на всички от фамилията, а в хамбарите с жито и кошовете с царевица хвърляли малки залъчета.
Интересен обичай описва Димитър Маринов, запазен по негово време (края на ХIХ – началото на ХХ век) само в някои русенски села. Обичаят се нарича пазене на кваса. Както пояснява етнографът, този обичай има магьоснически характер и поради това бил забраняван от свещениците. Трябва да го има и другаде, но го крият – пише още Маринов.
За обредната трапеза на Бъдни вечер се приготвят няколко хляба, които имат различно посвещение. Най-важна е боговицата, наричана още богова пита, божичняк, светец. Този хляб е безкръвна жертва, посветен е на Бога и на къщата. Пластичната украса на боговицата непременно включва кръст. Тестените пръчки, от които се прави са със закривени краища, „назъбени“ с огрибката (инструмент, използван при замесването). Забранено е използването на нож или бръснач. В средата се слага отпечатък с просфорник. В много села месели и хляб, наречен параклис, посветен на Млада Бога.
Втората категория хлябове за празника са посветени на селското стопанство – земеделие, скотовъдство, къща и покъщнина… Хлябът, наречен гумно (харман), се покрива с пластични изображения на самото гумно, купите със сено. Извън оградата пазят три псета-съботници (кучета, родени в събота и считани за недосегаеми от „злите дихания“). След прекадяването този хляб се дава на орача, част от него слагат в храната на воловете, с които се оре. Хлябът, наречен бъчва, има същата форма. Той е предназначен за тези, които копаят лозето, а един залък от него се отнася на лозето. Разпространена е и традицията да се прави хляб, върху който се поставят символи за овчар и стадо, за волове и орач, бъчва, купни и кръстци (от нивите с пшеница) и т. н.
След прекадяването, пластичната украса се отделя и се раздава на хората, които се занимават със съответната дейност. Кръстците и купните са за всички в къщата, а малко от тях се хвърля там, където съхраняват житото. След това целият хляб се начупва и всеки взима по един залък от него, за да го сложи под възглавницата си. Каквото сънува през нощта – такъв ще му е късметът през годината.
С хляб дарявали и коледарите, които ще посетят всички домове в нощта срещу Коледа – вит-превит кравай с кръст-дукато на него. Обикновено се приготвя от две тестени пръчки, извити като дъги. Там, където се свързват краищата, слагали пластично изображение на рози. След като краваят е изпечен, в розите слагали два стръка чимшир или босилек, украсявали го с наниз пуканки и т. н.
Всяка домакиня изработвала хлябовете в зависимост от наследените знания и собствените си умения. Но най-важното било да се спази дълбокия смисъл на всеки ритуал и той да бъде „отпечатан“ във всяка подробност – от приготовленията до празничната трапеза.
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..
Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни..