Хубав велосипед, храна, хамак и раница – нищо повече не му трябва на човек, за да се отправи на дълъг поход в планината. Това, което остава невидимо за очите са големият ентусиазъм, любопитството и любовта към планината и нейните обитатели. Те дават сили на един млад пътешественик да извърви сам най-дългия пешеходен туристически маршрут у нас.
Наричат планинската отсечка Ком – Емине „маршрут на дружбата“. На практика това е финалното трасе на европейския туристически маршрут Е3, който свързва Атлантическия океан с Черно море. Разстоянието между двете крайни точки - връх Ком до границата ни със Сърбия и най- източната точка на Стара планина, нос Емине на Черно море, е приблизително 700 км и може да бъде изминато за 20-30 дни, в зависимост от сезоните. Предизвикателство за туристите са стоте старопланински върха, които трябва да се обходят, и голямата денивелация на терена. Освен за пешеходни преходи, отсечката по билото на Стара планина се използва и като трасе за извън шосейни състезания.
„Този преход беше мечта“, казва младият любител на планината от град Златица Даниел Овчаров. Лятото на 2019-та той успя да измине легендарния маршрут, като собствен тест за издръжливост и оцеляване сред природата. Идеята да потегли идва спонтанно, а подготовката за прехода е импровизирана. От времето прекарано преди това в планината, Даниел знае, че там условията се променят непрекъснато и можеш да разчиташ само на своите умения и инстинкти.
Десетки са любителите на екстремните преживявания, които са минали по този „път на дружбата“, но за Дани Овчаров той води към теб самия. „Можеш да изпиташ на едно място всички емоции, на които си способен – от страх до много силен възторг и любов. В планината изпитваш истински чувството за свобода и ѝ се радваш като дете, с всичките си сетива“ – казва пътешественикът.
„Сам си реших как да стигна до началната точка - с колелото в багажника, до прохода Петрохан, откъдето за два часа стигнах до връх Ком – началната точка на маршрута. Беше на свечеряване и пренощувах под самия връх – над горския пояс, на 2100м. надморска височина. Много дива е природата там. Още същата вечер видях наблизо сърни – приех това като добър знак за началото на похода. Спах на хамак, завързан между две дървета, но беше много студено. На другия ден по изгрев тръгнах отново по набелязания маршрут. Има традиция, когато изкачиш връх Ком да си вземеш камъче, което да носиш със себе си през целия път, а когато видиш морето, да го хвърлиш и нещо да си пожелаеш. Така и направих. Първите дни имах много енергия и адреналин, но обърках пътя и се отклоних с 1000 метра, които след това трябваше отново да изкачвам. Това отнема време и енергия, но не е имало момент, в който да реша, че мога да се откажа."
Храна, подслон, топлина – всичко в планината трябва да си набавиш сам и с подръчни средства. Това обогатява човека и емоционално, и в практичен аспект – продължава Даниел Овчаров.
„Планувах да направя прехода за 15 дни, но с отклоненията от маршрута, той се обърка. Реално изминах около 100 км повече. 60% от маршрута може да се измине с колело, но има места, където то се превръща в багаж. Има и екстремни участъци, на които е много рисковано да не полетиш надолу. Най-трудно е към връх Ботев, 2376 м. Там са най-високите върхове в Стара планина. На билото е доста студено. Имах и безсънни нощи, но пък направих над 6 хиляди снимки на природата и животните за тези общо 21 дни. Сутрин тръгвах в 5,30 ч., а в следобедите често се развива и буря в планината. От връх Амбарица до заслон „Ботев“ съм вървял 8 часа. На някои места изминаваш километри без да намериш вода. Така всяко нещо придобива много голяма стойност в планината. От дивите животни никога не ме е страх – ако не ги закачаш, няма да те приближат. Хората сме по-опасни и непредвидими.
Ентусиастът среща по пътя си диви прасета, зайци, сърни и диви кози, много костенурки, змии и птици. Не липсват и екстремни изживявания на студ и дъжд, но целта му е била да остане сред природата колкото може по-дълго време. „Умората накрая си казва думата. Носех пътеводител и компас, те ми помогнаха в много ситуации, но накрая, вместо на нос Емине, слязох в курорта Елените. Пренощувах на полянка, където имаше цяло стадо диви прасета. На това място имаше изоставени колела от стари каруци, а малките прасенца си играеха с тях като истински деца."
Снимки: предоставени от Даниел Овчаров
От това лято посетителите на Враца могат да опознаят планинското градче чрез напълно безплатните обиколки с гидове по модел на подобни турове, които се предлагат в големите европейски градове. Идеята е гостът, който за пръв път посещава северозападния..
С 30-40 % се е увеличило предлагането на ваканционни имоти в България през последните три години. Към момента техният брой надвишава 20 хиляди. Все повече клиенти предпочитат да си наемат апартамент или дори цяла къща през ваканцията си в България..
Скрити от погледа на масовия турист, дунавските села са магнит за ценителите на природата в търсене на уединение и автентични преживявания. Тези пътешественици избират малки крайбрежни села като Сребърна, Гиген, Ветрен, Ново село и други, където..