Населението на с. Баничан, в Югозападна България, наброява по-малко от 600 души, но жителите му с право се гордеят с историята, културата и вярата си.
В Баничан има най-много храмове на глава от населението.
„На територията на селото са построени 4 църкви и 3 параклиса. Има и други свети места, които някога са били църкви и манастири, но те не са възстановени – уточнява Диана Пелтекова от църковното настоятелство в селото. – От две години се изгражда параклисът „Св. Паисий Хилендарски”, предстои неговото обзавеждане и рисуване на иконите. А най-старият храм е църквата „Св. Архангел Михаил” от 1864 г., който е издигнат след съновидение на жена от Баничан.”
Интересна е връзката на този храм с възстановяването на съществувалия тук преди векове манастир „Успение на Св. Богородица”. Семейството на човека, изградил църквата – Иван Газянов, отглежда сирачето Цвята Серафимова, която е благословена от Бог да намери икона на хълм в Баничан. При разкопките са намерени основите на стар храм, върху които по-късно е възроден манастирът. Тази семейна история е описал в книгата „Баничанската Света Богородица” потомъкът на баба Цвята – Цанко Серафимов.
Това не е единствената книга за селото. При възстановяването на светините са направени любопитни открития, които намират място в изданието „Духовните съкровища на Баничан”.
„В нея са събрани историите за възникването на храмовете и на свещенослужителите, допринесли за духовното израстване на населението, положили своя неимоверен труд за обновяване, развитие и допълнително строителство на тези храмове, създаване на килийно училище и редица други духовни дейности тук” – обяснява Диана Пелтекова.
Вярата винаги е била на особена почит в Баничан. През 2009 г. църковното настоятелство създава училище по вероучение, което посещават деца от 1 до 8 клас.
„В тези времена децата трябва да бъдат насочени към изконните ценности на българина, а именно – нашата вяра – отбелязва Диана Пелтекова. – Изключително важно е за целия ни народ да се върне към нравствените добродетели на нашите предци, да предаде и съхрани за идните поколения храмовете, украсата, иконите, чудотворството. Всеки от нас трябва да положи своя труд за духовното израстване на обществото ни.”
Баничан е прочуто в цял свят не само с удивителните си чорапи и приюта за възрастни магарета, но и като селото на щъркелите. Тук има най-много гнезда на глава от населението в региона.
На гнездото на Пролетка и Изгрев е монтирана първата в България IP камера, която в реално време показва, какво се случва в щъркеловото гнездо. Камерата се включва на 1 март и работи до 30 август
„Имаме 12 гнезда, с тенденцията да се увеличават – казва Румяна Джибова, секретар на читалището. – Миналата година всички бяха осиновени от хора от всички краища на света – Англия, Германия, Япония... Все повече започва да се обръща внимание на тези птици, децата наблюдават техния живот, а оттам започват да разбират, че трябва да се грижим за природата, за да ни има и нас.”
Но и това не е всичко. Гордост за баничани е местният воден кромид лук, който в миналото е бил основна разменна стока. В момента тече процедура по сертифицирането му чрез схемата за географски означения за качество на храните.
„Баничанският лук е известен с вкусовите си качества – обяснява Румяна Джибова. – Той е толкова сладък, че може да се яде като ябълка. Освен това е здравословен, а всички знаем, че пазарът е залят с много красива, но некачествена храна. Искаме да защитим този български вкус, защото излизайки на европейския пазар той ще донесе и финансови ползи за местното население.”
Снимки: Читалище „Изгрев“ – село Баничан
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..