Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как варненски лозар възкреси истинското вино на траките

Снимка: Атанас Карагеоргиев

Траките обичали да пият гъсто вино с ясно изразен плодов аромат и далечен послевкус на … пчелен восък.  Можем ли, подобно на Джурасик парк, да се върнем в зората на човечеството с помощта на … ДНК и да влезем, макар и за миг, в кожата на нашите предци? Една варненска винарска изба предлага пътешествие във времето чрез възкресен сорт грозде от времето на …Омировата „Илиада“.

Това не е закачка или евтин рекламен трик, а плод на поредица от археологически и химически изследвания и експерименти, продължили повече от 14 години. Варненският лозар Атанас Карагеоргиев вече е патентовал своята разработка и от няколко дни е пуснал експериментално на пазара първите бутилки вино, запечатали 3 000 години история.

Всичко започва като на шега. По време на разходка в древното тракийско светилище Татул в Родопите, Карагеоргиев, заедно с приятеля му Павел Петков /бивш директор на Кърджалийския исторически музей/ се натъкват на странен малък стрък с червени чепки грозде. Приятелите решават да го изпратят в Агробиоинститута в София за ДНК проба. Резултатите са изумителни и недвусмислено потвърждават предположението, че сортът е с много древен произход, типичен за условията по нашите земи преди 3000 години.



Това е началото на едно дълго пътешествие, наситено с неуморен труд, креативност, надежди и сблъсъци с бюрокрацията. След много перипетии, Карагеоргиев успява да размножи дивата лозичка и да засади 50 декара от древния сорт по стари технологии. Междувременно кандидатства с проект пред Фонд „Земеделие“, но не успява да внесе навреме банковата гаранция и чиновниците отхвърлят проекта му на стойност 105 хиляди лв. Нормално е в рамките на 2 месеца една банка, когато е натоварена, да не успее да ти издаде гаранция“ – негодува лозарят и добавя, че документацията му е напълно изрядна и отговаря на всички бюрократични изисквания на институциите.

„Въпреки всичко сортът е конкурентноспособен, той е устойчив на болести и неприятели, дава много добър добив.  Виното е нещо средно между Гъмза и Мавруд, но това е нормално защото, подобно на тях, и то е древен български сорт. Има наситен плодов аромат на вишна, череша, с приятен послевкус и дава 22-24 захарни градуса. Така че това е един благодатен сорт, който ще продължа да размножавам“ – категоричен е  Карагеоргиев.

Траките се славели като най-изкусните винари в древността. Затова варненският предприемач посещава археологически обекти из цялата страна, консултира се с изследователи и подробно проучва старите тракийски технологии. За целта виното му отлежава в теракотени делви.



„По същия начин делвите са закопани в земята и в тях омачканото грозде с извадените чепки, се слага да ферментира и не се пипа до февруари, –разказва той. – Ако трябва изцяло да се спазва технологията, каквато предполагаме че е била преди 3000 години, най-вероятно делвите са били импрегнирани с пчелен восък. Защото ако делвата не е достатъчно дебела, тя играе ролята на керамичен филтър и пропуска течността. Затова аз ги импрегнирам с пчелен восък, което допълва плодовия вкус с послевкус на пчелен восък.“

На този етап варненската изба предлага ограничени количества тракийско вино в керамични съдове. „Ако бях получил подкрепата на Фонд „Земеделие“, до една година щях вече да съм създал т.нар. теракотена винарна, по подобие на такива в Италия и Франция “, не крие разочарованието си Карагеоргиев и добавя, че въпреки всичко не се отказва от мечтите си:

„Това коства 14 години от живота ми - да докажеш нещо, да го размножиш и да го дадеш в ръцете на българите, за да видят че когато Франция не я е имало още като държава, по нашите земи са правили такова вино. И е нормално да се гордеем с това“- каза в заключение Атанас Карагеоргиев.

Снимки: Атанас Карагеоргиев, БТА



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: читалище „Искра 1898“ - Борово

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..

публикувано на 26.11.24 в 10:30

Пазарът като културен феномен вчера, днес и утре

Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..

публикувано на 07.10.24 в 10:30

Празник на занаятите на Самоводската чаршия във Велико Търново

Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..

публикувано на 22.09.24 в 10:35