Траките обичали да пият гъсто вино с ясно изразен плодов аромат и далечен послевкус на … пчелен восък. Можем ли, подобно на Джурасик парк, да се върнем в зората на човечеството с помощта на … ДНК и да влезем, макар и за миг, в кожата на нашите предци? Една варненска винарска изба предлага пътешествие във времето чрез възкресен сорт грозде от времето на …Омировата „Илиада“.
Това не е закачка или евтин рекламен трик, а плод на поредица от археологически и химически изследвания и експерименти, продължили повече от 14 години. Варненският лозар Атанас Карагеоргиев вече е патентовал своята разработка и от няколко дни е пуснал експериментално на пазара първите бутилки вино, запечатали 3 000 години история.
Всичко започва като на шега. По време на разходка в древното тракийско светилище Татул в Родопите, Карагеоргиев, заедно с приятеля му Павел Петков /бивш директор на Кърджалийския исторически музей/ се натъкват на странен малък стрък с червени чепки грозде. Приятелите решават да го изпратят в Агробиоинститута в София за ДНК проба. Резултатите са изумителни и недвусмислено потвърждават предположението, че сортът е с много древен произход, типичен за условията по нашите земи преди 3000 години.
Това е началото на едно дълго пътешествие, наситено с неуморен труд, креативност, надежди и сблъсъци с бюрокрацията. След много перипетии, Карагеоргиев успява да размножи дивата лозичка и да засади 50 декара от древния сорт по стари технологии. Междувременно кандидатства с проект пред Фонд „Земеделие“, но не успява да внесе навреме банковата гаранция и чиновниците отхвърлят проекта му на стойност 105 хиляди лв. „Нормално е в рамките на 2 месеца една банка, когато е натоварена, да не успее да ти издаде гаранция“ – негодува лозарят и добавя, че документацията му е напълно изрядна и отговаря на всички бюрократични изисквания на институциите.
„Въпреки всичко сортът е конкурентноспособен, той е устойчив на болести и неприятели, дава много добър добив. Виното е нещо средно между Гъмза и Мавруд, но това е нормално защото, подобно на тях, и то е древен български сорт. Има наситен плодов аромат на вишна, череша, с приятен послевкус и дава 22-24 захарни градуса. Така че това е един благодатен сорт, който ще продължа да размножавам“ – категоричен е Карагеоргиев.
Траките се славели като най-изкусните винари в древността. Затова варненският предприемач посещава археологически обекти из цялата страна, консултира се с изследователи и подробно проучва старите тракийски технологии. За целта виното му отлежава в теракотени делви.
„По същия начин делвите са закопани в земята и в тях омачканото грозде с извадените чепки, се слага да ферментира и не се пипа до февруари, –разказва той. – Ако трябва изцяло да се спазва технологията, каквато предполагаме че е била преди 3000 години, най-вероятно делвите са били импрегнирани с пчелен восък. Защото ако делвата не е достатъчно дебела, тя играе ролята на керамичен филтър и пропуска течността. Затова аз ги импрегнирам с пчелен восък, което допълва плодовия вкус с послевкус на пчелен восък.“
На този етап варненската изба предлага ограничени количества тракийско вино в керамични съдове. „Ако бях получил подкрепата на Фонд „Земеделие“, до една година щях вече да съм създал т.нар. теракотена винарна, по подобие на такива в Италия и Франция “, не крие разочарованието си Карагеоргиев и добавя, че въпреки всичко не се отказва от мечтите си:
„Това коства 14 години от живота ми - да докажеш нещо, да го размножиш и да го дадеш в ръцете на българите, за да видят че когато Франция не я е имало още като държава, по нашите земи са правили такова вино. И е нормално да се гордеем с това“- каза в заключение Атанас Карагеоргиев.
Снимки: Атанас Карагеоргиев, БТА
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..