В предстоящия концерт на Софийската филхармония /25.02/ ще чуем произведения от австрийски композитори, представители на различни епохи - Концерт за пиано и оркестър № 17 в сол мажор от Моцарт и Симфониета за камерен оркестър, оп. 23 от Александър Цемлински, творил през първите десетилетия на XX век. Диригент е Саша Гьотцел - главен гост-диригент на националния ни филхармоничен оркестър. Роден във Виена, той получава първите си уроци по цигулка от своя баща, а на 11г. започва да учи дирижиране при проф. Рихард Остерайхер. От 2008 г. е артистичен директор и главен диригент на Истанбулската филхармония „Борусан“. Работил е с Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Анна Нетребко, Рене Флеминг и още редица големи имена от световните сцени.
Солист в клавирния концерт на великия виенски класик е Сергей Редкин, който в последно време живее у нас. Той е роден в Красноярск, на пиано започва да свири на 5-годишна възраст, на 13 г. получава първите си сериозни награди на международни клавирни конкурси. През 2016 г. големият руски диригент Валерий Гергиев го кани като солист на оркестъра на Мариинския театър. Заедно изнасят концерти в Париж, Ню Йорк, Мексико, Мадрид, Будапеща и Мюнхен. През 2017 г. защитава докторска степен в Петербургската консерватория „Николай Римски – Корсаков“. Редкин вече е добре познат у нас, а през лятото на 2020 г., отново по покана на Софийската филхармония, той свири на една сцена със съпругата си – българската пианистка Виктория Василенко.
Редакция: Албена Безовска
Снимки: sofiaphilharmonic.com
Бояна Желязкова представя своята музика еднакво умело, изпълнявайки я и на цигулка, и на китара, и пеейки. Тя изучава цигулка от дете, свири първо в Младежки камерен оркестър, после в рок група, участва в театрални проекти, за които създава..
Прочутата българка Вера Немирова – едно от най-значимите имена в съвременната европейска оперна режисура, отдавна живее и работи в Германия. От няколко години тя е постоянен гост на Държавна опера - Варна, а наскоро започна в морската ни столица репетиции..
Първите български химни в чест на образованието и науката са написани в старопланинския град Елена – прочут през XVIII и XIX век търговски и културен център, чиито жители се включват активно в почти всяко важно историческо събитие през българското..
В началото на 70-те години на ХХ век България запява три обичани до днес песни. През 1970 г. " Една българска роза" на композитора Димитър Вълчев в..