Често около дати, свързани с образованието, като 15 септември и 24 май правим равносметка, че дължим много на нашите учители и наученото през годините в училище. За съжаление обаче много деца в страната ни нямат шанс да стигнат до школото, а други твърде рано отпадат от образователния процес. Трудностите, които откъсват децата от обучението обикновено са бедност, неразбиране и неграмотност в семейството. Расте и броят на децата, които не ходят на училище, защото са оставени на грижите на някой роднина, докато родителите са на гурбет в чужбина. Тях ги наричат „новите сираци“ и също имат нужда от подкрепа. Но в училище педагогическият персонал често не достига, за да се справи с преподаването и социалните проблеми на децата. Институциите, които са призвани да помогнат на дете в беда, не работят в синхрон. Децата не получават необходимата закрила, но вратата към едно по-добро бъдеще им отварят загрижени хора от неправителствените организации.

Сред тях – активните с идеи как да задържат интереса на много деца към училището са доброволците в Сдружение за споделено учене ЕЛА. Неговият директор Ива Бонева от 20 години работи в подкрепа на децата от различни населени места, етнически групи, деца с увреждания, а в последно време и с тези, чиито родители са далеч:

„Промениха се много неща към по-добро през изминалите години. Преди имахме много деца в помощни училища, а мястото им не беше там. Но нещата не са такива, каквито на мен би ми се искало вече да бъдат. За закрила на детето започна да се говори често, а приобщаващото образование вече е задължително по закон, въпреки че още много учители не са подготвени. Тъжно е, когато при срещите ни чуваме често деца да казват, че за тях няма бъдеще. А много от тях дори не знаят какви професии съществуват и са напълно неориентирани какво биха искали да правят като възрастни. Те не познават реално заети с някаква дейност хора в тяхната общност. Тази липса на опит и информация на практика затваря всички врати пред детето. Затова искаме да им покажем, че има различни специалисти, с умения, професии, че светът е пъстър и всеки може да учи и да се занимава с нещо, което ще обича и му е интересно. Това за много деца е новост, истинско откритие за живота”.

При пътуванията си из страната, доброволците на Сдружението за споделено учене ЕЛА установяват, че има голяма пропаст между училищата в малките населени места, които са болшинство и т.нар. елитни образователни центрове. Оказва се, че на много места образователната функция е на заден план, а на първо място е социалната. „Децата там имат много проблеми – семейни, битови, а учителите правят всичко по силите си, за да ги задържат в училище” – казва Ива Бонева:

„Едно от нещата, на които ни научи кризата е – да сме по-малко предубедени и по-заинтересовани към света на другите. Научи ни на търпение. Сега сме се заели да направим Детски зелен образователен център.

Имаме сграда, тя е от старо училище, недалеч от София. Ще е база за зелени лагери, за работни ателиета, за срещи и обучения. Иначе сме провели много летни детски лагери, но навсякъде почивните станции и хотелите не са пригодени за деца и нямат нищо общо с екологичното възпитание. На лагера с деца от много бедни семейства през това лято имаше такива, които за пръв път напускат родното място. Някои за пръв път видяха жилищни блокове, други за пръв път разбраха, че може да има закуска, обяд и вечеря и то всеки ден. Това ги очарова. Някои за пръв път чуваха, че съществува море, че има деца от други населени места, които искат да си общуват с тях. Всичко това трябва да се научава в училище, защото то разширява кръгозора и дава надежда на човек за развитие и бъдеще”.

Снимки: Facebook / CentreForInclusiveEdu, unicef.org/bulgaria