На 21 януари e народният празник Бабинден – последният от поредицата, свързана с ритуално къпане. Това е ден, в който някога почитали „бабите“ – местните акушерки и лечителки, но и способността на жената да дава живот. В миналото Йордановден и Ивановден били отбелязвани на 19 и 20 януари (по стар стил). Тогава Бабинден съвсем естествено завършвал триадата. Днес първите два празника са на 6 и 7 януари, а на 8 януари казват, че е Бабинден по нов стил. Да не забравяме, че когато казваме „нов и стар стил“, това касае църковния календар и съответно – църковните празници. А Бабинден, за разлика от двата предшестващи го празника, няма свой православен еквивалент. Но отбелязването му и на двете дати само подчертава голямата почит на българите към онези, които помагат при раждането, а след това се грижат за здравето на бебето и майката.
Както знаем, някога бабите обикаляли домовете, в които са бабували през годината, изкъпвали (или напръсквали с вода) децата и ги благославяли. Пожелавали и на младите жени „да са сладки на мъжа си“. Невестите на свой ред поливали на бабата да си измие ръцете и я дарявали с кърпа и сапун, който тя пускала да се хлъзне по ръцете ѝ, „за да се хлъзгат така и бебетата“ – т.е. да се раждат лесно.
Следва празничният обяд в дома на бабата с донесените от всяка жена краваи, погачи, баници, варени кокошки, вино и ракия. Единствените мъже, допускани до тези пиршества били гайдари, гъдулари и пр., които трябвало да веселят жените. В някогашното патриархално общество това бил единственият ден, на който жените можели да си позволят закачки, подигравки (някои доста груби) с мъжете. Празникът завършвал привечер с ритуално къпане, наричано на някои места „влечугане“, на бабата. И с голямо женско хоро.
Много са веселите случки, описани от етнографи и краеведи, както и шеговитите песни, изпълнявани на празника. Сред тях е „Заиграло бабино оро“ в изпълнение на Снежана Борисова и Кунка Желязкова.
Така се нарича и материалът от колекцията на Радио България, който ще ви разкаже още за този старинен български празник.
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..
Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни..
Разкъсана облачност
Предимно облачно