На 21 януари e народният празник Бабинден – последният от поредицата, свързана с ритуално къпане. Това е ден, в който някога почитали „бабите“ – местните акушерки и лечителки, но и способността на жената да дава живот. В миналото Йордановден и Ивановден били отбелязвани на 19 и 20 януари (по стар стил). Тогава Бабинден съвсем естествено завършвал триадата. Днес първите два празника са на 6 и 7 януари, а на 8 януари казват, че е Бабинден по нов стил. Да не забравяме, че когато казваме „нов и стар стил“, това касае църковния календар и съответно – църковните празници. А Бабинден, за разлика от двата предшестващи го празника, няма свой православен еквивалент. Но отбелязването му и на двете дати само подчертава голямата почит на българите към онези, които помагат при раждането, а след това се грижат за здравето на бебето и майката.
Както знаем, някога бабите обикаляли домовете, в които са бабували през годината, изкъпвали (или напръсквали с вода) децата и ги благославяли. Пожелавали и на младите жени „да са сладки на мъжа си“. Невестите на свой ред поливали на бабата да си измие ръцете и я дарявали с кърпа и сапун, който тя пускала да се хлъзне по ръцете ѝ, „за да се хлъзгат така и бебетата“ – т.е. да се раждат лесно.
Следва празничният обяд в дома на бабата с донесените от всяка жена краваи, погачи, баници, варени кокошки, вино и ракия. Единствените мъже, допускани до тези пиршества били гайдари, гъдулари и пр., които трябвало да веселят жените. В някогашното патриархално общество това бил единственият ден, на който жените можели да си позволят закачки, подигравки (някои доста груби) с мъжете. Празникът завършвал привечер с ритуално къпане, наричано на някои места „влечугане“, на бабата. И с голямо женско хоро.
Много са веселите случки, описани от етнографи и краеведи, както и шеговитите песни, изпълнявани на празника. Сред тях е „Заиграло бабино оро“ в изпълнение на Снежана Борисова и Кунка Желязкова.
Така се нарича и материалът от колекцията на Радио България, който ще ви разкаже още за този старинен български празник.
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..
Гостите и жителите на столицата могат да се потопят в периода на късната античност и управлението на император Констанций II – един от синовете на Константин Велики. Възстановката се организира на 21 и 22 септември от сдружение за антични..