Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Баницата грейна в световна класация – какво не знаем за традиционното българско ястие

Снимка: Taste Atlas

Българската баница се открои в престижна класация, като попадна в топ 50 на най-вкусните ястия със сирене в света. Известният сайт за традиционна кухня и локални продукти TasteAtlas отреди на нашенския специалитет престижната 5-та позиция, като в класацията попадат още два български специалитета– шопската салата (14 позиция) и овчарската (41 позиция)

Вижте още:

В различните краища на България баницата се прави по различен начин и може да има различен вкус, обяснява пред Данаил Конов от Радио София на БНР проф. д-р Ана Кочева, ръководител на секция "Диалектология" в Института за български език при БАН. В това тя се е убедила, заедно с колегите си, докато пътували из българската езикова територия във връзка с изготвянето на интерактивна кулинарна карта"Баницата е общобългарското название, но може да се срещне още като млин, което също означава баница в различни български диалекти, но не само", казва проф. Кочева и добавя:

Проф. д-р Ана Кочева

"А ако сте в Родопите и ви заговорят за клин, имайте предвид, че ви говорят за баница, макар, че тя е с ориз. Зелникът също е баница навсякъде по българската езикова територия, но не се заблуждавайте, че се прави със зеле, по-скоро това е баница с всевъзможни зелении и растения от градината, включително и билки. Макар че на някои места зелникът наистина е със зеле, но с кисело зеле, най-често под зелник се разбира баница със спанак, лапад, лобода и пр. Има и название билник за баница от билки."


Познати са още млечна, дърпана, мързелива, ялова баница и пр.. А най-старата езикова форма на баницата по нашите земи е "гибаница" и е характерна за Видинския край (глаголът нагибам означава сгъвам, прегъвам.) Широко разпространени са също и названия от турския език, например бюрек, педия или пидия, а също така сладката татлия и т.н. , защото:

"Ние си говорим за Българска национална кухня, но тя до голяма степен е балканска. Тя на практика е ориенталска, казва проф. Кочева. Много са пресечните точки, тук на Балканите. И в този смисъл бихме могли да говорим за "кулинарни балканизми", както по отношение на езика, така и по отношение на храната."- казва проф. Кочева.


Баницата е без съмнение най-традиционното българско ястие и е свързана както с празничната трапеза, така и с ежедневието. Неслучайно тя е в топ 5 на световната класация - това е ястието, с което българската национална кухня привлича чуждестранните ни гости, смята проф. Кочева и още:

"Баницата е толкова популярна, защото е свързана с изконното, с хляба, с тестото, със замесването, с маята, и с всичко това, което е колкото кулинарно, толкова и символно – както в българската национална кухня, така и в традиционната ни култура, и дори в митологията. Защото тогава, когато хлябът и баницата могат взаимно да се заменят, това означава, че отношението към тях е еднакво почтително, еднакво уважително." казва проф. Конова.  


Съставил: Венета Николова по материал на Данаил Конов от Радио София на БНР 

Снимки: Taste Atlas, БГНЕС

По публикацията работи: Ергюл Байрактарова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

На Еньовден билките и водата добиват магична сила

Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..

публикувано на 24.06.24 в 04:30
Снимка: Регионален етнографски музей – Пловдив

Пловдив кани любителите на позабравени занаяти в Етнографския си музей

Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..

публикувано на 23.06.24 в 10:10

Българската народна песен не може да се преведе, но е магнетична за света

Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..

публикувано на 18.06.24 в 10:10