На 1 януари, Василовден, Православната ни църква чества празника Обрезание Господне, както и свети Василий Велики – един от най-почитаните християнски светци, света Емилия и свети мъченик Василий Анкирски. В този ден в православните храмове се служи Василиева света Литургия.
Св. Василий Велики е един от най-значимите християнски писатели. Почита се като вселенски отец и учител на Църквата, основоположник е на кападокийското богословие. Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска, Мала Азия, в знатно и благочестиво семейство - внук е на св. Макрина Старша, син на св. Емилия и св. Василий Старши, брат е на св. Григорий Нисийски, св. Макрина Младша и св. Петър епископ Севастийски.
Получил отлично за времето си образование в Кесария, Цариград и Атина. Изучавал е както антична философия, риторика, астрономия, натурфилософия и медицина, така и християнско богословие.
Стремейки се към подвижнически християнски живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае с монашеския живот и да намери примери за подражание сред тамошните отшелници. През 358 г. основал монашеско общежитие в Кападокия, край река Ирис, недалече от Неокесария. Там негов другар по усамотение бил друг виден кападокиец - св. Григорий Богослов. През 364 г. се завърнал в Кесария, където през 370 г. бил ръкоположен за епископ.
Макар да е починал едва на 49 г., той е автор на многобройни догматически, богословски, екзегетични и поучителни съчинения, първите монашески правила, както и голям брой послания. Всички негови произведения са белязани от блестящата му мисъл, всеобхватната му ерудиция и изисканото елинско красноречие. Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името "Василиева литургия".
В грижата си за бедните, страдащите, болните и бездомните, той създал комплекс от приюти и сиропиталища, известни като „Град на милосърдието“ или „Василиада”.
Православната църква чества св. Василий на 1 януари. Католическата, Англиканската, Лутеранската църква - на 2 януари, Коптската и Етипоската църква го честват на 15 януари.
Рубриката „Църковен календар“ се реализира от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на Църковен вестник.
Днес отбелязваме 80 години от т.нар. "Кървава Кореда". На 7 януари 1945 година започва масово избиване и малтретиране на хиляди българи във Вардарска Македония заради българското им самосъзнание. Кървавата баня е подготвена по лично нареждане на..
На 7 януари, Ивановден, Православната църква чества свети Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Той е връзката между Стария и Новия Завет - последният пророк, подготвил юдеите за идването на Спасителя. Ражда се половин година преди Иисус..
На 6 януари православната Църква чества един от най-големите християнски празници – Йордановден, Кръщение Господне или Богоявление. Това е денят, в който св. Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Господ Иисус Христос. Празникът Богоявление..
На 6 януари православната Църква чества един от най-големите християнски празници – Йордановден, Кръщение Господне или Богоявление. Това е денят, в..
На 7 януари, Ивановден, Православната църква чества свети Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Той е връзката между Стария и Новия Завет -..
Днес отбелязваме 80 години от т.нар. "Кървава Кореда". На 7 януари 1945 година започва масово избиване и малтретиране на хиляди българи във Вардарска..