На 1 януари, Василовден, Православната ни църква чества празника Обрезание Господне, както и свети Василий Велики – един от най-почитаните християнски светци, света Емилия и свети мъченик Василий Анкирски. В този ден в православните храмове се служи Василиева света Литургия.
Св. Василий Велики е един от най-значимите християнски писатели. Почита се като вселенски отец и учител на Църквата, основоположник е на кападокийското богословие. Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска, Мала Азия, в знатно и благочестиво семейство - внук е на св. Макрина Старша, син на св. Емилия и св. Василий Старши, брат е на св. Григорий Нисийски, св. Макрина Младша и св. Петър епископ Севастийски.
Получил отлично за времето си образование в Кесария, Цариград и Атина. Изучавал е както антична философия, риторика, астрономия, натурфилософия и медицина, така и християнско богословие.
Стремейки се към подвижнически християнски живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае с монашеския живот и да намери примери за подражание сред тамошните отшелници. През 358 г. основал монашеско общежитие в Кападокия, край река Ирис, недалече от Неокесария. Там негов другар по усамотение бил друг виден кападокиец - св. Григорий Богослов. През 364 г. се завърнал в Кесария, където през 370 г. бил ръкоположен за епископ.
Макар да е починал едва на 49 г., той е автор на многобройни догматически, богословски, екзегетични и поучителни съчинения, първите монашески правила, както и голям брой послания. Всички негови произведения са белязани от блестящата му мисъл, всеобхватната му ерудиция и изисканото елинско красноречие. Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името "Василиева литургия".
В грижата си за бедните, страдащите, болните и бездомните, той създал комплекс от приюти и сиропиталища, известни като „Град на милосърдието“ или „Василиада”.
Православната църква чества св. Василий на 1 януари. Католическата, Англиканската, Лутеранската църква - на 2 януари, Коптската и Етипоската църква го честват на 15 януари.
Рубриката „Църковен календар“ се реализира от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на Църковен вестник.
Благовещение е денят, когато се сбъдва Божието обещание за спасението на човешката душа от вечните мъки на тъмнината. Неговото послание е, че Бог ни обича, казва отец Божидар Маринов от софийския храм "Въздвижение на Светия Кръст Господен", а за да..
На 25 март честваме големия християнски празник Благовещение – ден, в който християните възпоменават едно радостно за всички ни събитие. Думата "Благовещение" в превод от църковнославянски език означава "блага вест", "радостно известие"...
На 24 март Православната църква възпоменава преподобни Захария и свети Артемий, епископ Селевкийски (Солунски). Преподобни Захария бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество...
Днешната неделя, 13 април, отбелязваме светлия празник Вход Господен в Йерусалим, известен още като Връбница и Цветница заради върбовите клонки..
Страстна седмица или седмицата на страданията на Господ Иисус Христос е последната преди Великден . Тя е и най-строгата в края на дългия Велик пост,..
От днес, 14 април, започва Страстната седмица, последната от земния път на Спасителя. Наречена е така заради страстите Христови – нечовешките..