Макар да е известен най-вече като един от най-близките съратници на Васил Левски и отдаден борец за национално освобождение, отец Матей Преображенски (1828–1875) не се е ограничавал само с революционната си дейност. Малко подробности се знаят за другия му образ – този на гениален изобретател, който с малко средства и невероятно въображение създава уникални за времето си конструкции и механизми.

Моно Сеизмонов, както е рожденото му име, има трудно детство. Остава сирак заради чумната епидемия и се научава да чете чак на 18 години. Но любопитството му го тласка към познанията и науката. Като послушник в Дряновския манастир, а после и в светогорските обители, поглъща енциклопедични трудове и гръцки трактати по медицина, докато ръцете му неуморно експериментират. Пламен Николов, уредник в отдел "История на българските земи ХV – XIX век" в РИМ-Добрич разказва:

След изгонването му от Атон, отец Матей дълго митарства по света, а когато се прибира у дома прави опити да създаде самодвижеща се воденица с пясъчен двигател. И въпреки че чертежите са изгубени, спомени на негови съвременници описват "улеи и басейни в морето", които улавят движението на пясъка за производство на енергия.

• Ученици от Добрич пресъздават изобретения на Матей Преображенски

• Отец Матей Преображенски – „невидимият” съратник на Апостола

• Вечният календар на отец Матей Преображенски

"Отец Матей има и успешни изобретения. В Михалци (павликенското село – бел. ред.) например, той изобретява водна помпа, задвижвана не от животинска тяга, а от човешки ръце. Най-вероятно става въпрос за помпа от бутален вид, каквито днес се срещат в много градини. Отец Матей обаче е стигнал самостоятелно до идеята благодарение на самородната техническа мисъл и самоуките си познания по механика. Тази помпа се е пазила в Михалци до 1934 г. От дъски и хартия той прави и модел за вечен календар, който имал няколко подвижни кръга и части и те като се нагласели, можело да се познае кога ще се паднат големите черковни празници до 1940 г. Докато бил в Търново, отец Матей прави и два модела на пушки, както посочват съвременците му, от рода на "кремъклийките", които можели да се пълнят и от цевта, и отзад."

Но Миткалото, както народът го наричал, се изявява и като лечител. Той събира рецепти за билки и лекове, част от които са запазени в книгата "Народен домашен лекар" (1925). Спомени на негови съвременници разкриват, че именно с изнамерен от него лечебен бурен духовникът е успял да излекува незараснала рана в корема на Левски. А какво да кажем за ботаническите му наклонности и създадения от него сорт люти чушки, които и до днес се отглеждат във Великотърновския регион и са известни като "матейки"! Можем ли да наречем отец Миткалото българският Леонардо да Винчи?

"При всички положения, но със сигурност отец Матей е имал по-малко възможности да прави своите изобретения, имал е по-ограничен достъп до техническа литература и неравностойни условия спрямо Леонардо. Той абсолютно сам се учи, сам добива знанията и техническите умения при това от крайно недостатъчни книги", казва в заключение Пламен Николов.

Снимки: museumpavlikeni.com, dnesbg.com