Бъдни вечер е празник на семейното огнище, на уюта и топлината, които ни носи домът. Бъдни вечер е обич, усмивки и споделеност с хората, които обичаме. Празник, който събира цялото семейство около масата, с молитва за здраве и светли бъднини...
Отправяме вниманието си към изкуството в малките населени места. Там, където киното и театърът не са даденост, както за хората в големия град, а огромна нужда, до която децата и младежите е трудно да се докоснат. Пренасяме се в малкото селце..
Декември – месец, носещ смирение, месец, правещ всичко около нас някак по-добро, по-светло, месец, в който обичта и чудесата се усещат във въздуха. Традиционно това е и месецът, в който се реализират най-силните благотворителни кампании, защото в това..
Поредният пазител на българския дух и фолклор, който гостува в ефира на Радио Благоевград, бе Георги Асенов. Той е учител по музика на децата в няколко детски градини в Благоевград, умело свири на пиано и акордеон, но успоредно с това е и фолклорен..
На 3 декември България се включва в #ЩедриятВторник - движение, което вдъхновява хората по целия свят да променят обществата със силата на щедростта. Да накараш някого да се усмихне, да помогнеш на съсед или непознат, да се застъпиш за кауза, да дариш –..
Осъзнаваме ли тежестта на времето върху нас? Все си казваме „има време“ - има време за това, има време за онова, а то - времето - просто си изтича. Страхът от това да покажем себе си и възможностите си пред света, пък е другата спънка в житейското ни..
В навечерието сме на най-светлия, най-топлия и празничен месец от годината – декември. Месецът, който свързваме със семеен уют, топла стая, пълна с усмивки, любов, споделеност и искрящи от радост детски очи. Декемрви е богати трапези, пълни с много..
На днешния 21 ноември – Въведение Богородично и празник на християнското семейство и мл адеж, в Регионалния исторически музей в Благоевград, бяха отбелязани и 180 години от построяването на храма „Въведение Богородично“ в града. Програмата започна с..
Хората забравихме какво е да се радваме на цветовете, защото самите ние станахме едни такива безцветни, апатични и навъсени. Защото все някой ни е крив пред погледа, защото вместо да се усмихнем на вятъра в косите ние се дразним, че ни се е развалила..
Един ден ще прелетя над езерото. За последно… Да се огледам… Същата съм - Неразумница. Ще се посуетя по върховете, ще залича стъпките. С пригладени коси ще си оставя всички фиби в езерото. Няма да изчаквам, ще летя. Колко съм изморена… Рано е..
