В един необикновен град, на една необикновена улица, в необикновена къща, живееше необикновено дете на име Николая. Тя много обичаше да чете книги и не просто обичаше, а четеше така, все едно света около нея не съществуваше. Ники прочете всички..
Под надслов “Семейството и четенето” Академия за родители организира поредица от тематични уебинари, а на 21 април, един от тях ще бъде посветен на езика в детските книги, употребата на лоши думи и на езиковата мяра, която прави една детска книга наистина..
Поредицата празнични репортажи, посветена на 50-годишнината на програма „Хоризонт“, продължава с историята на „Ранобудното петленце“ - рубриката за детски приказки , възпитала поколения деца в любов и добродетелност. Това наследство е съхранено..
„От Шехерезада знаем, че разказваш ли оставаш жив“ е изрекъл един мъдрец някога. През цялото си съществуване, човекът е разказвал истории, легенди, предания и вълшебни приказки. Те не спират да пленяват, удивляват и интригуват и днешните деца, които..
Светът е изтръпнал, притихнал и ням хората свити, крият усмивките си, затворници на постъпките си от страх жадуват за слънце и за мечтите си. Пандемия, вирус-животът е спрял в окопи са превърнати къщите ни небето високо е, Земята в печал къде..
Л уната днес ми се разсърди зад облака нацупено се скри. Защо ли? Дали не я обидих, с моите объркани мечти. Нощем с нея обичам да говоря, да шепна думи в тишина, да потъваме в забрава, аз и тя, Луната предобра. Тих съдник ми е в лошите..
Ехтят великденски камбани блести окъпан храма в светлина нощта притихнала е, ясна небето – пълно със звезди. Народът с вяра в сърцата в ръцете му свещи горят и пази ги да не угаснат в нощта, изпълнена със мир. Христос Воскресе!-мълвят се..
Т ази сутрин се появи на бял свят едно яйце. На външен вид-съвсем обикновено, кокоше яйце, нищо по-различно от събратята си. Майка му го снесе в сеното, в двора на баба Райна и си замина по свои си дела-кокоши. Кое беше необикновеното ли? Още щом се..
И згря слънце и задуха топъл ветрец. Преспите по върха на планината започнаха да се топят. Прегърбена старица с посивели коси разговаряше с млада и красива жена. Лицето ѝ грееше като пролетно слънце. Косите ѝ бяха меки, като зелената пролетна трева...
Им ало едно време едно малко момиченце. То живеело в малко селце на име Горнобения, което се намирало високо в планината. За нея се грижели старите ѝ баба и дядо, тъй като родителите ѝ били отлетели високо в небето. Тя растяла щастлива и безгрижна,..
