Септември беше чудесен и мнозина успяха да сe порадват на още малко море, слънце, ваканция. Сега, застанали на прага на октомври, поглеждаме назад, помахвамe с усмивка и всеки разгръща различен албум. В него може да има любими мигове,..
Има едно много приятно изследване, което оценява въздействието на удовлетвореността от живота и позитивното влияние на тази удовлетвореност върху доходите в по-късен етап от развитието на човека. Интересно е, че изследването използва метода на..
И ето го следващото начало! Ваканцията се отдалечава с тихи стъпки по брега. Бяла шапка, синя панделка, шарена раничка, от която се подават весели летни спомени... Боси крака оставят кратки следи по мокрия пясък... Всичко, характерно за една..
В миналото издание на рубриката „Лесна работа“ чухте как започва разходката с домашния ми любимец. Той непринудено и от сърце произвежда няколко събития и се втурва с отдаденост да разравя купчинка пръст. Възмутен старец настоява да разбере какво..
Който има куче – знае. Всеки следващ ден е по-вълнуващ от предишния. Започва така. Рано, преди изгрев слънце някой се опитва да ме избута от леглото, след като цяла нощ е полагал неистови усилия да ми внуши, че мястото ми е на земята, докато..
Бях ви разказвала как помолих едно дете да ми опише август. Каза, че август е много красив, със сини очи - сини като морето сутрин. Понякога носи слънчеви очила. Леко ги прихваща с една ръка и поглежда над тях весело, когато става дума за юли..
Когато съм се родила, дядо посадил дърво и го нарекъл на мен. Братовчедите ми също имаха свои дървета. Попски круши. Невероятно сочни и сладки. С всеки следващ рожден ден на патрона си, дърветата растяха по-високо; сянката, която хвърляха наоколо,..
Месец юли е прекрасен. Иска ми се никога да не свършва. Да има още лято, още приказно море и безкрайни слънчеви дни на плажа. Сигурно не съм сама в това. Та кой не обича да има още от хубавото, да получава повече, да преживява повече..
Когато лятото обгърне с гореща ласка всяко място, далеч от брега, жадуваме за дълъг уикенд край морето. И ето ме, трийсет години след последното си пътуване с железниците, решавам да се метна във влака. В нощния, разбира се, за да получа..
През трийсетте години на 20-ти век излиза книгата на Джеймс Хилтън „Изгубеният хоризонт“. Авторът, който при своите проучвания не е стъпвал по-далеч от Британския музей в Лондон, създава едно измислено и съвършено място. Хората, напрегнати между две..
