Благодаря за вниманието, но думите не плачат дори когато ги забравяме, смачкваме, изкривяваме, изкрещяваме или подменяме с някакви бледи чуждоезични заместители. Плачем ние, хората, от незапомнени времена и по неизменни причини, човешко е. Неизменното и..
Често чуваме за себе си, че ние българите сме все мрачни и угрижени, не се усмихваме, а иначе сме гостолюбиви и сърдечни хора и умеем да се веселим. Темата е благодатна за разсъждения и анализи, но в случая ги оставяме настрана. Тъгата е универсално..
