Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Названията на тъгата от Омир до съвременния български език

Снимка: rawpixel

Често чуваме за себе си, че ние българите сме все мрачни и угрижени, не се усмихваме, а иначе сме гостолюбиви и сърдечни хора и умеем да се веселим. Темата е благодатна за разсъждения и анализи, но в случая ги оставяме настрана. Тъгата е универсално чувство, присъщо на хората от всички култури. Според една от главните теории за емоциите, има някои основни, свързани с характерни мимики, които се разпознават безпогрешно дори от представители на коренно различни традиции, доказано е с експерименти. Тъгата е една от тях. Интересно изследване на наши езиковеди сравнява думите, с които е назована тази емоция у Омир и в българския превод на творбите му. Оказва се, че етимологически наименованията на тъгата в старогръцки са с много разнообразни първични значения, едно от тях се свързва с тишината. В българския език прави впечатление, че в основата на думите са значения, свързани с непосредствени физически усещания. Така значения като мъка, болка, усилие, нараняване, пробождане, изгаряне и т.н. в течение на времето преминават в сферата на преносното – метафорично или метонимично – назоваване на понятия от емоционалния свят на човека. Още едно любопитно сравнение с някои романски езици като френския и румънския показва, че в тях наименованията на чувството за тъга са свързани със социалното, т.е. самотата, изолацията, липсата на контакт са в дълбока връзка с чувството за тъга. За етимологията на думите за тъга в старогръцкия език на Омировата „Илиада“, в сравнение с българските лексеми разказва доц. Биляна Михайлова от катедрата „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ на Софийския университет.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35