Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бихме поверили децата си на приемни родители, но не бихме станали такива

Снимка: архив
50% от българите биха поверили децата си на приемни родители при инцидент, но същевременно същият процент не биха станали приемни родители при никакви условия. Това показват данните от национално-представително проучване сред 1000 респонденти, изнесени от Националната асоциация за приемна грижа. Нейни представители коментираха, че в обществото съществува нагласата, че приемните родители отглеждат деца само заради парите, но според изследването 33 на сто от безработните и 31 на сто от работещите със средни възнаграждения биха станали приемни родители, ако получават заплата и издръжка за това.

По данни на Агенцията за социално подпомагане, към края на ноември 2017 г., приемните семейства в страната са 2215. От тях 2206 са професионални, а останалите 9 - доброволни. За труда си родителят получава 80 ст. за един работен час, 19 лева за един ден, а нетното възнаграждение на месец е 584,50 лв., и това - за 24-часов работен ден по граждански договор.

Говорят за нас като за „мащехи на заплата”, но никой не коментира какво не получаваме, каза Гинка Илиева от Националната асоциация за приемна грижа.

Много често приемният родител заплаща допълнителните разходи за детето от собствения си джоб. За бебета и тези до 3 г., месечната издръжка е 260 лв., до 14 г. - 227 лв. и за деца над 14 г. - 257 лв.

Най-важното обаче е да се постави интересът на детето като водещ и институции и приемни семейства да работят заедно, смята Мария Благоева от Националната асоциация за приемна грижа и приемен родител.

От Националната асоциация за приемна грижа призовават за въвеждането на изискване за образователен ценз за кандидат-приемните родители и засилен последващ контрол, както и повишаване качеството на самата услуга.

Още - чуйте в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15

"Форум", 31.01.25: ИИ и следващата технологична революция

В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица  Георги Захариев – основател на Finance Academy, и  Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН,  обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..

публикувано на 31.01.25 в 18:35