Концепцията на верификацията дава възможност да проследим един медикамент от завода до пациента. За да се случи това, производителите означават всяка кутийка (дори с едно и също лекарство) с уникален код. Това се смята за ефективна мярка в борбата с разпространението и търговията с фалшиви медикаменти.
Замисълът е добър, но у нас и това изпълнение се побългарява, смята Вълев. - Години наред политиката на лекарствоснабдяването у нас е много грешна. И това доведе до изчерпването на финансовия ресурс на аптеките.
Навсякъде по света аптеките и търговците на едро са в една самостоятелна система за лекарствоснабдяване, която няма нищо общо с производителите. В България аптеките се „вързаха“ като придатък на производителите. И винаги, когато някой се опита да води популистка социална политика, вместо да намали цената на производителя, ако тя е висока, той свива маржа на аптеката.
В момента аптеките не могат да въведат нито една нова система, защото нямат средства.
Има страни в Европа (Белгия, напрмер), където процесът на верификация е замразен, докато не се намери финансиране, а такова се търси чрез еврофондове.
На конференция тази седмица в София присъства изпълнителният директор на Европейска организация за верификация (бел.а. - Андреас Уолтър). По негова информация Белгия Франция, Великобритания, Норвегия, Полша, Словакия, Чехия, Унгария – това са държави, които не са готови и дори не са подписали споразумението за присъединяване към общия процес на верификация. А България е една от първите четири, подписали сме го още през 2016 г., когато още никой нямаше идея как ще изглежда системата.
У нас работим с 4,5 пъти по-малък марж, отколкото в Западна Европа. Държавата не иска да извади бюджетни средства за процеса и всичко се стоварва на бедните български аптеки. Трябва да се инвестират 1500-1700 лв. на гише, нужен е сигурен интернет достъп, поскъпна и аптечният софтуер, с който работим. Допълнително трябва да верифицираме всяка една опаковка, което освен че ще забави търговията и пациента, но може да се наложи да се увеличи персонала – допълнителни разходи за заплати, осигуровки... Всичко това може да доведе до затваряне и до фалит на аптеки, особено в малки населени места в Родопите или Северозападна България, където има възрастно и бедно население.
Споразумението е с ултимативен срок – 9 февруари, регламентът не може да бъде отменен или отложен. Но фактическото изпълнение е невъзможно. Нужни са и промени в закона, например да се определи кой орган контролира и какви са санкциите при неизпълнение на верификацията.
Според оповестените данни 18% от аптеките в България вече са се свързали. Казано по друг начин – 80% не са свързани - коментира още Вълев. - Колегите не са съгласни да отделят допълнително средства, защото държавата не е предвидила. Нужни са по-специални 2D четци (300-600 лв.), нямаше централизирана процедура, та да се свали цената. Прилича на ситуацията, когато се вкарва един регламент и обслужващи фирми ще спечелят добре заради голямото търсене... Откъде да вземем ресурс, за да платим всичко това, ако държавата не застане зад нас.
Много скоро фармацевтите може да обявят протест.
Комично ще изглежда да наденем на белите престилки жълти жилетки. Все пак ние сме висококвалифицирани специалисти, учили в български университети, част сме от системата за национална сигурност. Ако хората от властта продължават да се правят, че нищо не са чули, може би ще затворим аптеките поне за един ден – да дадем ясен сигнал, че не трябва да се продължава с безхаберието – допълва Антон Вълев.
Чуйте повече по темата в звуковия файл.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...