Александровска болница съвместно с онлайн платформата "Портал на пациента" продължават стартиралата през миналата година кампания за профилактика на внезапната сърдечна смърт„За всеки един удар на сърцето“.
В рамките на инициативата, от днес до края на седмицата (от 8.00ч. до 16.00 ч.) в Центъра за електрокардиостимулация към Кардиологичната клиника на болницата се провеждат безплатни профилактични прегледи.
Направления по НЗОК не се изискват, но е необходима предварително записване на тел. 02/ 9230 339.
От прегледите могат да се възползват и пациенти с ритъмни нарушения, рецидивиращо предсърдно мъждене, камерна тахикардия и сърдечна недостатъчност, които се нуждаят от имплантация на кардиостимулиращо устройство.
На специален щанд студенти медици раздават информационни материали за риска и превенцията на сърдечно-съдовите инциденти.
Над 70 000 българи годишно умират от сърдечно-съдови заболявания, като 70% от фаталните случаи са причинени от внезапна сърдечна смърт. По този показател страната ни е на първо място в ЕС, посочват специалистите от Александровска болница.
Информираността за тези заболявания е недостатъчна, а често те могат да преминат и без симптоми, коментира пред Радио София доц. д-р Кирил Карамфилов, началник на Отделението по инвазивна кардиология.
При близо половината от пациентите в риск сърдечният инцидент може да бъде предотвратен с поставянето на кардиовертер дефибрилатор - специално устройство, което следи сърдечния ритъм и спасява живота при настъпване на тежка аритмия. У нас обаче пациентите трябва да доплащат за интервенцията от 2500 до 5000 лева, защото НЗОК финансира частично имплантирането на устройството на част от пациентите, които вече са преживели внезапна сърдечна смърт, за да се предотврати повторен инцидент.
Още за симптомите, за тежестта на ритъмните нарушения и за поставянето на кардиовертер дефибрилатор - очаквайте в интервю с доц. Кирил Карамфилов в предаването "Часът на здравето" в неделя след 9:00 ч.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..