Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. д-р Кирил Карамфилов: "Прескачане" на сърцето и главозамайване са най-честите предиктори за сърдечен арест

Снимка: Лилия Герчева
Сърдечните аритмии могат да се явят при напълно здрави хора и да са невинни по характер, но в някои случаи могат да бъдат знак за сериозно заболяване. Сред най-опасните е камерното мъждене. При някои пациенти сърцето е напълно здраво, но имат вроден дефект в проводната система. При тях също може да настъпи сериозна аритмия, казват специалистите.  А това да доведе до внезапна сърдечна смърт, която представлява 70% от фаталните сърдечни инциденти. Александровска болница и здравната платформа "Портал на пациента" продължиха стартиралата миналата година информационна кампания за профилактика на внезапната сърдечна смърт „За всеки един удар на сърцето“. Над 150 души бяха прегледани безплатно от специалистите през изминалата седмица.

При какви оплаквания трябва да потърсим специалист и какво е лечението - потърсихме отговорите от доц. д-р Кирил Карамфилов, началник на Отделението по инвазивна кардиология на Александровска болница:

"Има няколко високо рискови групи пациенти. Най-рискови са тези пациенти, които нямат съществени оплаквания. По принцип внезапната сърдечна смърт при млади пациенти в значителна степен е обусловена генетично - т. е. при млади хора, които имат майки, бащи, баби или дядовци, които имат, грубо казано, проблеми със сърцето, които са довели до рязко влошаване на състоянието или сърдечно-съдова смърт. Това са пациентите, които са най-трудни за "улавяне", тъй като рядко имат клинични симптоми. Най-честите предиктори са прескачане на сърцето (сърцебиене), немотивирано с физическо усилие, главозамайване (когато сърдечният пулс стане твърде висок, кръвното налягане пада и при понижаването му пациентите получават тъмни кръгове пред очите)".   

Снимка: Александровска болницаДиагностиката при тези пациенти може да бъде извършена със специални устройства, които мониторират сърдечната дейност за продължителен период от време. Оплакванията не са присъщи за исхемичната болест на сърцето, макар че натрупването на холестерол и триглицериди в съдовете, особено в зоната на дясната коронарна артерия, може да доведе до ритъмна патология.

Основният контингент от пациенти с аритмия обаче са млади хора с фамилна предиспозиция или хора, родени със задебеляване на лявата камера - дори и спортисти, които до появата на аритмия са били в много добра кондиция, обясни специалистът.

Сърдечният инцидент може да бъде предотвратен с поставянето на кардиовертер дефибрилатор - специално устройство, което следи сърдечния ритъм и реагира при настъпване на тежка аритмия. Показанията са поставянето му са различни. При по-възрастните пациенти може да се постави пейсмейкър, който подпомага сърцето в синхронизирането на работата на лявата и дясната камера. Лечението е строго индивидуално.

Още за рисковете за сърдечен инцидент, поставянето на кардиовертер дефибрилатор и за живота на пациентите с устройството - чуйте в интервюто с доц. д-р Кирил Карамфилов!


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03

90 години БНР - в 10-те отговора на Генералния директор Милен Митев

10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..

публикувано на 25.01.25 в 11:34

90 години БНР - музиката е полет

Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..

публикувано на 25.01.25 в 11:23

90 години БНР - гласовете с отношение

В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..

публикувано на 25.01.25 в 10:01