По повод Световния ден на хепатите - 28 юли, представители НЗОК, Министерството на здравеопазването, неправителствени организации и специалисти направиха равносметка на проблемите, пред които са изправени пациентите с това заболяване у нас и мястото на България по пътя към постигане на целта на Световната здравна организация (СЗО) за елиминиране на заболяването до 2030 година.
От три години в България се прилага най-съвременната безинтерферонова терапия на хепатит С, която води до напълно, 100-процентово излекуване. Лечението се покрива от НЗОК, като годишно през терапия преминават 1200 диагностицирани, за което институцията заплаща около 30 хиляди лева на пациент.
За да бъде постигната целта на СЗО за елиминиране на заболяването до 2030 година, в нашата страна трябва да се лекуват поне 5000 души, смятат специалистите.
Проблемът у нас е липсата на скрининг и ранна диагностика, смята проф. Красимир Антонов, гастроентеролог в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, председател на Дружеството по гастроентерология.
Според специалистите, процентът на носителите на вируса на Хепатит С у нас е между 0,8 и 1,5 процента - или около 77 хиляди души, 69 000 от тях не знаят, че са заразени. Сериозен проблем у нас е това, че диагностицирани с хепатит С здравнонеосигурени пациенти остават без лечение. Лекари и пациенти обсъждат изследването за вируса да се включи в пълната кръвна картина от годишния профилактичен пакет. От края на миналата година Министерството на здравеопазването подготвя национална програма за превенция и контрол на хепатитите, съобщи д-р Тонка Върлева, директор на дирекция „Превенция и профилактика“ в министерството.
Очаква се програмата да бъде финализирана до края на юли, след което предстои обсъждане на финансовите ѝ параметри. Работната група обмисля и да отпадне изискването за извършване на биопсия на черния дроб на пациентите, за да бъде отпуснато безплатно лечение за хепатит C. Касата заплаща за интервенцията 1700 лева. Новата терапия позволява ефективно лечение без тази интервенция, обясни проф. Антонов.
С цел ранна диагностика в болница "Св. Иван Рилски" от утре до края на август всеки работен ден между 8 до 14 часа ще се извършват безплатни тестове за хепатит С.
Още за рисковете за зараза, симптомите и лечението - очаквайте в предаването Часът на здравето в неделя след 9 ч.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..